Тази необикновена книга е известна именно в този ред – първо с името на авторката Колет, а след това със заглавието на произведението. Написан преди много десетилетия, този роман е истинска реликва от друга епоха – витиеват и сложен език (чудесен превод на Силвия Вагенщайн), описания на старомодни интериори и костюми, едва загатната вулгарност, която на моменти става съвсем отчетлива, и носталгия по младостта у жени, които в наше време не биха и помислили, че вече са стари. [[more]] Първата ми среща с "Шери" беше преди няколко години чрез филма на Стивън Фриърс с прекрасната Мишел Пфайфър в главната роля. Присъствието й на екрана е толкова магическо, че придава на цялата история деликатност и финес, които в книгата липсват напълно. Не че от това тя губи – напротив. Романът е един рядък шанс да се погледне отблизо в света на добре осигурените куртизанки отпреди век и тяхната уникална роля в обществото по онова време. Тези практични, трезвомислещи жени са първите феминистки. Те сами управляват живота си, финансите си и съдбата си, пътуват сами, избират приятелите си и са почти независими от сантименти и деликатни чувства.
Почти. Леа дьо Лонвал е опитна куртизанка, инвестирала умело натрупаните средства, и може да си позволи да поддържа младия си любовник цели седем години. Шери – любовникът на Леа, е син на нейна близка приятелка и колежка, разглезено и себично същество, живеещ на ръба между почтеното общество и обкръжението на майка си. Когато един ден идва ред на Шери да се ожени и да стане обикновен еснаф, Леа трябва да се откаже от него. Сцените в книгата, в които тя се бори с носталгията, съжаленията си и се оглежда с трезви очи в огледалото (и изобщо не прилича на Мишел Пфайфър), са забележителни.
Приятно ретро литературно приключение, при това добре премерено като продължителност.
