ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Красивото лице на София

Красивото лице на София

Снимки: Вихрен Георгиев/ "Жените на София"

Следим отдавна страницата на People of Sofia, помним и едноименната книга, която издаде фотографът Вихрен Георгиев, който стои зад проекта. Пет години по-късно той отново събира в печатно издание снимките, които запечатва из улиците на София. Този път обаче главната роля е поверена на жените и техните невидими истории, запечатани в кадри.

Роденият в Бургас, но израснал в Русе фотограф ни предлага вдъхновяващо аналогово съзерцание в смирен, но много жив визуален разказ за ритъма на града и съкровения женски цвят на неговите героини – майки, работещи момичета, красиви и стилни дами, жени на изкуството и такива с всевъзможни професии, които дефинират своя град и му придават чувствен, пълнокръвен и емоционален облик.

„Жените на София“ съдържа по-стари и съвсем нови портрети от последните пет години, повече от половината от които не са публикувани в интернет страницата на People of Sofia, снимани са сравнително скоро, специално за проекта, и се появяват за пръв път на страниците на тази книга.

“Фотографът предлага на жените пред камерата си „хартиена сцена“, на която да изявят своята различност (по някой път и с кратка изповед), според това какви сами са решили да бъдат. Тази автономност на „женския аз“ създава една неочаквана платонична еротика на присъствието им и те в своите различия престават да са ти без-различни, независимо от етноса си, религията, възрастта, миналото, образованието, убежденията, таланта, лайфстайла… Така накрая, когато затвориш и последната страница на книгата, лицата в нея, колкото и малко общо да имат помежду си, се оказва, че са се слели в едно лице – красивото лице на София. Защото за жената, погледната отвън, може и да е вярно, че „Красотата е симетрия“, но за жената, погледната отвътре, е вярно друго – „Красотата е толерантност“, споделя за книгата Георги Лозанов.

 

Как един артист скри лицата на известни картини с... маски

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...