Неделен книжен клуб

„Краткият чуден живот на Оскар Уао“ – класика от ХХІ век

В тази книга няма нито една нота, която да не е изсвирена на мястото си, и то във фортисимо.

„Краткият чуден живот на Оскар Уао“ – класика от ХХІ век

ИК "Жанет 45"

Джуно Диас печели наградата „Пулицър“ през 2008 г. Романът му „Краткият чуден живот на Оскар Уао“ е абсолютна класика – страхотно написан, силно въздействащ и уникален със своята актуалност и днес.

Сега, от разстоянието на това десетилетие, по един драматичен начин авторът се превръща в своя герой. Джуно Диас е доминиканец, който емигрира в САЩ с родителите си, но израства в предградията, в типичната за бедните доминиканци среда на насилие, разпаднали се семейства, изоставени деца. Самият той е подложен на насилие от най-ранна възраст.

В началото на тази година една негова колежка го обвини в непристойни намеци по неин адрес. Преди да се проверят доказателствата и без съответното разследване, както за жалост се случва понякога, книгите на Диас започнаха да изчезват от книжарниците, а името му – да изпада от потенциалните списъци за литературни награди. За отбелязване е, че работодателите му от Масачузетския технологичен институт и сп. „Boston Review“ го защитиха и не го освободиха от работа. Така или иначе обвинилата го писателка успя да вдигне тиража на книгите си, а Диас си остава автор под въпрос за някои книжарници.

Както семейните легенди, така и най-дребните детайли са безупречни – в тази книга няма нито една нота, която да не е изсвирена на мястото си, и то във фортисимо – оглушително, както само доминиканците могат да обичат и мразят.

Мен лично този „лов на вещици“ ме накара моментално да намеря и да прочета романа му. Харесвам страшно много разказите на Диас, но книгата за Оскар Уао е истинският му шедьовър. Не е никак изненадващо, че само тази една книга го е направила толкова уважавано име в американския литературен живот.

Оскар Уао е доминиканец по произход и нещо като антидоминиканец във всичко останало – той е умен, кротък и абсолютно несексапилен. Животът му наистина е кратък и чуден, както е чудна и книгата за него. Диас отново се явява като разказвач с алтер егото си Юниор, почти член на семейството на Оскар. Историята на момчето се преплита с тази на майка му и баба му – три поколения, свързани завинаги от южната си кръв. Три жертви на любовта.

Може да се разказва много за историята на семейството на Оскар. Както семейните легенди, така и най-дребните детайли са безупречни – в тази книга няма нито една нота, която да не е изсвирена на мястото си, и то във фортисимо – оглушително, както само доминиканците могат да обичат и мразят. Ще е наистина огромна загуба за литературата творческият живот на Джуно Диас се окаже кратък колкото земния живот на героя му. Но дори и да си остане автор само на романа за Оскар Уао, това е напълно достатъчно името Джуно Диас да бъде записано в пантеона на класиците на нашия век.