Някои неща не се променят и едно от тях е желанието ми да слушам, гледам, чета приказки. Любопитна съм за всеки различен поглед към познатата от детството история и купуването на "Кървавата шапчица" на Анджела Картър – "улов" от второто ми посещение на Зимния панаир на Книгата – не е изненада.
Авторката е англичанка, починала през 1992 г., а книгата й предлага особена трактовка на историите, опитомени някога от Шарл Перо и негови съвременници, превели на по-безопасен език местните разкази от тъмни, заснежени гори и отделени от прилива на океана господарски замъци... Романът ме върна във времената, когато по тъмно заедно с другите деца си разказвахме зловещи истории за призрачни ръце, свирещи по пианото и душещи непредпазливите слушатели...
Да, Анджела Картър прави ужаса на познатите приказни сюжети по-плътен, но съчетанието му с еротиката, и по-специално съчетанието на порочност и невинност, девствеността, заредена с потенциал на поквара, генетично обременена със зло... е, признавам си, това не е моето. На моменти откровено ми дойде в повече и се изживях като нацупена бабичка с пуританско сърце – в историята за Снежанка например.[[more]]Колкото до трактовката на Синята брада – тук пък имах дежавю с любим роман на майка ми от Ноел Анри, който също не моята чаша чай!
Определено предпочитам като преразказ иронията и смеха пред мрачноватата еротичност. Все пак напълно съм съгласна с авторката, че никоя спяща красавица вампирка не може да е толкова ужасяващо зловеща за невинното младежко сърце колкото кошмара от бойните полета във Франция през Първата световна война, когато светът загубва невинността на идеала...
