ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин", Тимъти Снайдър

"Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин", Тимъти Снайдър

Отдавна не бях чела толкова дълго една книга. Започнах я в началото на зимата и бавно и мъчително преглъщах и осмислях прочетеното, защото това, което тя разказва, не е нещо, за което изобщо да не се знае. Вероятно обаче "милостивото" ми съзнание му е придавало някакъв оправдаващ смисъл, който ми е позволявал да живея, изтласквайки това "познание" в онзи мрачен килер на "историческата необходимост".  Точно това обезличаване на всички тези ужасяващи цифри, зад които всъщност стоят съвсем конкретни хора - от гладуващото украинско момченце до момиченцето Таня в блокирания Ленинград, от малкото еврейско дете, затворено в запалената синагога и драснало прощални слова на майка си, до пишещия на съпругата си полски офицер за открадната си брачна халка часове преди масовите разстрели в гората край Катин и еврейската майка, говореща на руски с дъщеря си и съветваща я да се измъкне пред рововете на Бабий Яр, е нещото, което се опитва да поправи Тимъти Снайдър.

"Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин" е задължителна книга. Тя е отрезвяваща, страховита и много полезна. Предупреждение за всички ни, защото никой не е застрахован срещу това да намери "смисъл" в извършването на чудовищни злодеяния в името на някаква идея. "Когато от убийството се извлича смисъл, рискът е, че повече убийства ще се схванат като създаващи по-дълбок смисъл."

Прочетете тази книга, без значение че в нея няма нищо момичешко. Точно такива познания са ни необходими, за да можем да опазим розовата лежерност и лекомислие на онова, което ни кара да се смеем.

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...