Неделен книжен клуб

„Късна слава“, Артур Шницлер

Странно е как една книга, писана преди век, може да звучи толкова разбираемо и в унисон със света, в който живеем.

„Късна слава“, Артур Шницлер

Странно е как една книга, писана преди век, може да звучи толкова разбираемо и в унисон със света, в който живеем. По някакъв свой начин виенските кафенета с организираната мрежа от слухове и новини, с групите от приятели, съмишленици или врагове, досущ приличат на днешния фейсбук. Включително с „лайковете“ или язвителните коментари зад гърба на присъстващите. И с онова дълбоко чувство на триумф или огорчение, което следва от случайните похвали или обиди от малко познати или съвсем чужди хора.[[more]]Някъде в тази реалност се случва „късната слава“ на поета Едуард Заксбергер. В своето делнично битие той е всъщност чиновник. Самият Шницлер, впрочем, е лекар по професия, така че пише за неща, които познава отлично, включително базирайки повечето от героите на реални личности от виенския културен живот по онова време.

Заксбергер е неуспял поет и автор на отдавна издадена стихосбирка, потънал в кротката меланхолия на делниците си на стар ерген, когато един ден се оказва в центъра на кръг от млади колеги по перо, до един негови почитатели – ласкателен и пълен със светли очаквания момент, който дълбоко разтърсва възрастния човек. В крайна сметка възторгът на тълпата се оказва очаквано краткотраен, светлите надежди – ефимерни, отгоре на всичкото никой не е чел стихосбирката на Заксбергер. И скучното, предсказуемо и оразмерено битие на чиновник си остава единствената сигурна територия в неговия живот.

Както винаги, прекрасен превод на Владко Мурдаров и отлична редакторска работа. Прецизно написана и умна книга, в която няма нито една излишна дума.