Отчасти мемоари, отчасти биография, "Кът за мечти" (на бълг. от издателство "Колибри") е едно невероятно пътуване през живота на големия Дейвид Линч. Това не е книга за едно прочитане, а ценен източник на информация за всички киномани, които биха искали да разберат какво точно е вдъхновявало режисьора през годините, за да създаде шедьоври като "'Синьо кадифе", "Туин пийкс", "Изгубената магистрала" и "Мълхоланд Драйв".

---

ОТ ГРАДА

24 септ 2022 | Общество

Байдън се закани на Русия

Съединените щати "ще работят със съюзниците си и партньорите си, за да въведат допълнителни санкции срещу...

ВИЖ ПОВЕЧЕ

---

Книгата съчетава коментарите на самия Линч за най-важните събития в живота му и свидетелства на над деветдесет от най-близките му приятели, роднини, актьори, агенти, музиканти и съмишленици, дадени в интервюта пред съавторката Кристин Маккена. Всяка глава първо се представя от Маккена въз основа на разказите на близки до режисьора хора, а после Линч пише своя "отговор", като се опира на спомените на другите, за да събуди своите собствени. 

И именно историите на Линч са толкова увлекателни, че няма начин да оставим тези почти 600 страници, които ни водят през един живот, изпълнен с изключителна креативност, приятелствата, както и предизвикателства, които е преодолял – понякога успешно, друг път не – за да осъществи всеки от своите филми. 

В светлината на сътвореното от Линч не е изненада да научим, че спомените от детството му са смесица от мрак и светлина, наситила го с повишена осъзнатост за "необузданата болка и разруха". 50-те години така и не свършват за Линч. Майки в памучни вталени рокли се усмихват широко и вадят прясно изпечени пайове от фурните, докато широкоплещести татковци в спортни ризи правят барбекюта. Всички пушат, класическият рокендрол е навсякъде. Момичетата носят плисирани поли, пуловери и къси бели чорапки и обувки с бомбета в контрастен цвят. "Най-забележителната характеристика на десетилетието, която остава с него обаче, е атмосферата на онова време. Лъскавото лустро от невинност и праведност с избиващи под тях мрачни сили и прикрита сексапилност, открояващи онези години, представляват един вид крайъгълен камък в неговото изкуство."

През първата половина на 60-те години, когато Линч още е тийнейджър, американското кино е в застой, но това е златната ера на чуждестранните филми на Роман Полански, Пиер Паоло Пазолини, Федерико Фелини, Микеланджело Антониони, Алфред Хичкок и Ингмар Бергман. Стенли Кубрик е един от малкото американски режисьори, които проучват нови територии и Линч обожава творчеството му, особено лентата по Набоков "Лолита" от 1962 г. 

И още ...