ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Кът за мечти" - (авто)биографията на праволинейния ексцентрик Дейвид Линч

"Кът за мечти" - (авто)биографията на праволинейния ексцентрик Дейвид Линч

Снимка: Canongate

Отчасти мемоари, отчасти биография, "Кът за мечти" (на бълг. от издателство "Колибри") е едно невероятно пътуване през живота на големия Дейвид Линч. Това не е книга за едно прочитане, а ценен източник на информация за всички киномани, които биха искали да разберат какво точно е вдъхновявало режисьора през годините, за да създаде шедьоври като "'Синьо кадифе", "Туин пийкс", "Изгубената магистрала" и "Мълхоланд Драйв".

Книгата съчетава коментарите на самия Линч за най-важните събития в живота му и свидетелства на над деветдесет от най-близките му приятели, роднини, актьори, агенти, музиканти и съмишленици, дадени в интервюта пред съавторката Кристин Маккена. Всяка глава първо се представя от Маккена въз основа на разказите на близки до режисьора хора, а после Линч пише своя "отговор", като се опира на спомените на другите, за да събуди своите собствени. 

И именно историите на Линч са толкова увлекателни, че няма начин да оставим тези почти 600 страници, които ни водят през един живот, изпълнен с изключителна креативност, приятелствата, както и предизвикателства, които е преодолял – понякога успешно, друг път не – за да осъществи всеки от своите филми. 

В светлината на сътвореното от Линч не е изненада да научим, че спомените от детството му са смесица от мрак и светлина, наситила го с повишена осъзнатост за "необузданата болка и разруха". 50-те години така и не свършват за Линч. Майки в памучни вталени рокли се усмихват широко и вадят прясно изпечени пайове от фурните, докато широкоплещести татковци в спортни ризи правят барбекюта. Всички пушат, класическият рокендрол е навсякъде. Момичетата носят плисирани поли, пуловери и къси бели чорапки и обувки с бомбета в контрастен цвят. "Най-забележителната характеристика на десетилетието, която остава с него обаче, е атмосферата на онова време. Лъскавото лустро от невинност и праведност с избиващи под тях мрачни сили и прикрита сексапилност, открояващи онези години, представляват един вид крайъгълен камък в неговото изкуство."

През първата половина на 60-те години, когато Линч още е тийнейджър, американското кино е в застой, но това е златната ера на чуждестранните филми на Роман Полански, Пиер Паоло Пазолини, Федерико Фелини, Микеланджело Антониони, Алфред Хичкок и Ингмар Бергман. Стенли Кубрик е един от малкото американски режисьори, които проучват нови територии и Линч обожава творчеството му, особено лентата по Набоков "Лолита" от 1962 г. 

И още ... 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...