ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Куклата", Дафни дьо Морие

"Куклата", Дафни дьо Морие

Оказва се, че не е лесно да предам чувствата, които породи у мен този сборник с ранни разкази на Дафни дьо Морие - една от най-популярните британски писателки, автор на произведения като „Ребека“, „Заливът на французина“, Страноприемница“, „Птиците“, някои от които са станали класика благодариние и на киното, и по-специално на адаптациите на Алфред Хичкок. Но в „Куклата“ са събрани ранните й творби, някои от които виждат бял свят благодарение на неуморното търсене на Ан Уилмор, съдържателка на книжарница в родния град на Морие – Корнуол. Тя е тази, която успява да открие и заглавната творба от сборника – „Куклата“  – в сборник с отхвърлени от редактори на списания разкази от 1937 г. Въпреки че и другите разкази не са за подценяване, именно „Куклата“ може би беше най-смущаващият за мен, читателят от 2012 г. Представям си как са го въприели редакторите през 20години на двадесети век. Да, смущаващи, провокативни и интригуващи, така мога да опиша тези разкази. Особено чувство на стягане на стомаха предизвикваха моментите, в които знаех, че нещо много страшно ще се случи или нещо много страшно за човешката природа ще разбера хей сега, на следващата страница. Натрапчиво чувство, че няма как да има хепиенд, не и с тези герои, не в този свят. Но това не е безнадежност и отчаяние, това е мрачна и дори жестока усмивка над слабостта на човешката природа и цинизма на живота.


„Няма друг писател, който така победоносно да не се поддава на никакви класификации... Тя отговаря на всички спорни критерии за популярна литература, но освен това задоволява и строгите изисквания на истинската „литература“, нещо което само шепа романисти успяват да постигнат“, пише след смъртта на Дафни дю Морие през 1989 г. биографът ѝ Маргарет Форстър.


 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...