Оказва се, че не е лесно да предам чувствата, които породи у мен този сборник с ранни разкази на Дафни дьо Морие - една от най-популярните британски писателки, автор на произведения като „Ребека“, „Заливът на французина“, Страноприемница“, „Птиците“, някои от които са станали класика благодариние и на киното, и по-специално на адаптациите на Алфред Хичкок. Но в „Куклата“ са събрани ранните й творби, някои от които виждат бял свят благодарение на неуморното търсене на Ан Уилмор, съдържателка на книжарница в родния град на Морие – Корнуол. Тя е тази, която успява да открие и заглавната творба от сборника – „Куклата“ – в сборник с отхвърлени от редактори на списания разкази от 1937 г. Въпреки че и другите разкази не са за подценяване, именно „Куклата“ може би беше най-смущаващият за мен, читателят от 2012 г. Представям си как са го въприели редакторите през 20години на двадесети век. Да, смущаващи, провокативни и интригуващи, така мога да опиша тези разкази. Особено чувство на стягане на стомаха предизвикваха моментите, в които знаех, че нещо много страшно ще се случи или нещо много страшно за човешката природа ще разбера хей сега, на следващата страница. Натрапчиво чувство, че няма как да има хепиенд, не и с тези герои, не в този свят. Но това не е безнадежност и отчаяние, това е мрачна и дори жестока усмивка над слабостта на човешката природа и цинизма на живота.
„Няма друг писател, който така победоносно да не се поддава на никакви класификации... Тя отговаря на всички спорни критерии за популярна литература, но освен това задоволява и строгите изисквания на истинската „литература“, нещо което само шепа романисти успяват да постигнат“, пише след смъртта на Дафни дю Морие през 1989 г. биографът ѝ Маргарет Форстър.
