Чета Амели Нотомб… откакто има Амели Нотомб, от първата й книга на българския пазар. Прочела съм всичко, издадено досега и съм сигурна, че далеч не съм единствена, защото няма друга причина нейните книги да се превеждат така редовно и през няколко месеца да имаме ново заглавие.

„Зимно пътуване“ е последната издадена у нас нейна книга, десета подред. Мисля, че не съм единствената й почитателка, която забелязва как книгите й стават все по-тънки, по-еднакви и предсказуеми и съответно по-малко вълнуващи. Това се отнася с пълна сила и до „Зимно пътуване“ – прочита се за два часа и се забравя след още толкова. Този път в историята са забъркани две странни жени и едно момче, едно невероятно пътуване с халюциногенни гъби, описано в неповторимия стил на Амели, една невъзможна любов и един недовършен превод на Омир. Разбира се, както във всяка книга на Амели, има парадокси, красиви фрази, невероятни имена, странни гледки и финал под въпрос. В крайна сметка книгите й са като среща със стара приятелка – дори когато срещата е кратка, остава удоволствието от споделените моменти. Вероятно все пак някой ден ще купя и книжка номер 11. А до тогава за всички фенове – Амели ви очаква, все същата!