ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Лакомството“, Мюриел Барбери

„Лакомството“, Мюриел Барбери

Тази прекрасна книга с изключително грозна корица няма никаква нужда от реклама или препоръки за всички, които вече са прочели „Елегантността на таралежа“. Започнах я с онова леко колебание пред втория роман на любим писател – дали ще ме очарова все така силно? Да, очарова ме. Мюриел Барбери си остава ненадмината, текстът й е силен, плътен и наситен като вкуса на лакомството, за което се разказва в тази книга. И отлично преведен от Александра Велева.

Това е нещо като встъпителна част към „Елегантността на таралежа“, тъй като действието се развива в същата парижка кооперация, а любимата ни портиерка Рьоне има един малък монолог. Но това е единствената връзка. Иначе тази книга разказва за най-великия кулинарен критик на света, Пиер Артан, който е на смъртния си одър и от всички сетива в тялото му е жив само вкусът. В своята памет Пиер отчаяно търси онзи единствен, абсолютен вкус, който ще му даде нужната пълнота на съществуването, за да си тръгне от този свят без съжаление.Книгата е маниакална почти като „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд. Храната, но не сложната и префърцунена кухня със звезди, а обикновената, проста храна, е описана по начин, който кара читателя да примижава от удоволствие. Кой не помни дебелите филии на детството, яхниите на баба и сочните домати от градината, онази интензивност на удоволствието, когато сме малки и можем да преживеем всичко толкова силно, че то да се отпечата завинаги в душата! Дали е човешкият мирис като в „Парфюмът“, или човешкият вкус като тук, описани с подобна страст, тези естествени съставки на битието стават нещо хипертрофирало и огромно, а техните носители се възправят като зли гении, отвъд всичко човешко.

Леко схематично стоят всички останали герои в книгата – само статисти в живота на критика. От това и самото действие изглежда леко претупано, в стил Амели Нотомб. Но останалото компенсира. Книга, която дава много за всички сетива – само я вкусете.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...