ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Лебедът умира след много лета“, Олдъс Хъксли

„Лебедът умира след много лета“, Олдъс Хъксли

Необичайно четиво за съвременния човек – това е сигурно. Разбира се, великият Олдъс Хъксли е автор, от когото не очакваме нищо по-малко.

„Лебедът умира след много лета“ е от късните му произведения и в нея философските му идеи са показани доста недвусмислено – дали от възрастта или заради драматичните обрати на световната история (книгата излиза през 1939 година), но Хъксли се разкрива като мизантроп, песимист и консерватор във висша степен.Действието на книгата се развива в слънчева Калифорния, където английският професор и стар ерген Джереми Портридж пристига, за да опише безценния семеен архив на графовете Хобърк, закупен от прочут американски милионер. Портридж е потресен до дъното на душата си от своя домакин и порядките в имението му – от басейна на последния етаж на замъка до криптата с мумии на монахини в мазето – специално купени от Испания, разбира се. С млада глупава метреса в добавка, коварен личен лекар и легион от прислужници. В книгата е спестено много малко или почти нищо от пълното разминаване между света на изтънчения европеец с неговото класическо образование и тънък усет към изкуството и литературата и недодялания и алчен новобогаташ, който може да си купи всичко, което пожелае. Между тях е философът господин Проптър, който облича в теория всички социални проблеми на света.

Книгата е написана умно и многословно, с остър и точен език, напълно лишен от модерните тънкости на политическата коректност. Всичко това би звучало претенциозно и дори надуто, ако истината не е, че всъщност така трябва да се пишат хубавите текстове – смислено, смело и с поглед далече напред във времето. Просто ние отдавна сме отвикнали да четем такива книги. 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...