Приказно безвремие, говореща котка, Минотавър, сляпа въжеиграчка, джуджета, неизвестна картина на Репин – това са само част от елементите в пъзела на „Лека нощ, сладки сънища“, чиято история се случва някъде в самия край на последната световна война. В един ден, в който времето спира и всичко е възможно.[[more]]Иржи Кратохвил е сред любимите ми автори още от времето на „Лягай долу, звяр“ и „Лейди Карнавал“, така че без колебание си купих новата му книга. Не съм очаквала лесна за четене, нито забавна история, затова пък зная колко мъдри и разтърсващи са книгите му. Не бях подготвена да попадна в нещо, което би могло да е пътуването на Алиса във военновременно Бърно. Само че тук в ролята на Алиса са трима много различни мъже – Индра, Костя и Куба. Всеки от тях търси в разрушения град останките от своето минало и пътя към бъдещето. Пътеките им се пресичат из изоставени сгради, нелегални гостилници, борсата за храна, превърнатите в гробища градски паркове и едно огромно и ледено подземно езеро, в което плува странен кораб. Всичко в този роман е едновременно истинско и познато, но сякаш гледано през лупата на въображението на автора, който и сам е участник в събитията.
Един необичаен начин да се разкаже за злото и неговото място в света: в книгата злото е въплътено във войната, но това изобщо не е важно, защото събитията нарочно са изнесени в измислено безвремие, в което вечният двубой на добро и лошо е във вихъра си. Оказва се, че около нас има по много и от двете. И кое ще надделее, понякога решава отделният човек със своите почти магически действия. Точно като Алиса, тримата герои ще пребродят приказния свят и ще стигнат до края на своето пътуване. Чудесна, меланхолично-магическа книга.
