Неделен книжен клуб

„Леопардът“, Ю Несбьо

Това е последната, засега, книга от поредицата за Хари Хуле. Както подобава е много дебела, много страшна, заплетена и с отворен край

„Леопардът“, Ю Несбьо

Това е последната, засега, книга от поредицата за Хари Хуле. Както подобава е много дебела, много страшна, заплетена и с отворен край – при това в много направления, така че е само въпрос на време да видим накъде ще се запъти Хари този път – дали към светлата страна на живота или пак в сенките, където го дебне, все още жив, поредният гениален болен мозък.[[more]]Този път голяма част от книгата се случва извън Осло – отчасти в заснежените и пустеещи части на Норвегия, където богаташите бягат от цивилизацията в преднамерено примитивните си къщички, до далечно Конго в Африка, с племенните войни, кървавите престрелки и невижданите уреди за мъчения.

А историята започва в Хонконг, където Хари е избягал и живее на алкохол и опиум. Красивата норвежка полицайка Кая ще го измъкне от убежището му и ще го поведе по следите на поредица от кървави убийства, отново започнали заради нещо в далечното минало. Този път в книгата има доста препратки към предишните книги за Хари Хуле, особено „Снежният човек“.

Вече е известно, че Мартин Скорсезе се е заел с екранизацията на „Снежният човек“. На мен лично „Леопардът“ ми се стори много по-образен и „филмов“ с пейзажите, историите и героите си. Несбьо не ме разочарова и този път.