Пол Остър е от онези автори, които умеят да подведат читателя си и неусетно да го въвлекат в шеметна история. Парчетата реалност са натоварени с многобройни значения и приличат на привидно безобидни глави лук, които, тръгвайки да белим, люспа след люспа пълнят със сълзи очите ни и с тревожно безпокойство - сърцата ни. [[more]] "Левиатан", разказът за приятелството между двама мъже, може да бъде възприет като обичайното неусетно отдалечаване на другия. Причините най-често са заетостта, неспособността ни да разбираме дори себе си и инерцията на ежедневието. Романът може да се разглежда и като метафора на отчаяната ни нужда от идеал и смисъл, които да оправдаят съществуването ни. Това е нужда, която често ни завлича в мрак и хаос, по-черни и по-безсмислени от първоначалните.
Остър рисува картината на САЩ след Виетнамската война до края на Студената война и разпадането на социалистическия лагер. Интелектуалците, останали без идеи, в които да вярват и за които да работят, и капаните на самоцелното изследване на границите, които личността може или не може да прекрачи, са едни от основните теми. Наред с тях са изкуството, писането, живота, любовта, връзките, като всичко това и още много неща авторът умело и в не много страници събира в толкова майсторски разказана история, че читателят остава с впечатлението за продължителност, за бавно натрупване и изненадваща развръзка.
Книга, в която отговорите са по-скоро въпроси, която и след затваряне на последната страница остава отворена, неспокойна, очакваща.
