ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Лейди Гергана“, която ни разхожда по света и у Северозапада

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Признавам, че първо се запознах с Цветелина Цветкова, а после с Гергана Кметска. На плажа „Велека“ в Синеморец се срещнахме и май нямаше по-подходящо място, на което да си споделим и смешните, и тъжните истории. Защото често сълзите ни са през смях или смехът ни е през сълзи? Май няма голямо значение. Посмяхме се с тях, но и морето, и коктейлите, и пясъкът по кожата допринесоха за това. „Лейди Гергана“ още повече. Как се появява тя ли?

Цвети всъщност е завършила психология, но няма нито един работен ден по специалността. Затова пък е работила какво ли не, включително и на телефоните на Къци Вапцаров. След дълги години зад кадър в различни телевизионни предавания и формати, в момента е асистент-режисьор в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс в НДК.

Преди няколко години започва да пише различни текстове за „Пощенска кутия за приказки“, докато миналата година за Гергьовден не обявяват темата „Гошо“. Тогава се ражда „Лейди Гергана“.

„Написах разказ за кметската дъщеря от едно северозападно село, която се влюбва в англичанин, който пристига да живее в селото. Имах опасения дали публиката ще приеме северозападния диалект добре. Приеха го повече от добре“, споделя Цвети. След това написва още две истории, а Гери Турийска (която стои зад „Пощенска кутия за приказки“) й предлага да събере историите в книга, която този юни става факт. И „Лейди Гергана“ започва да пътува, буквално. 

„Различни хора, познати и непознати за мен, започнаха да ми изпращат снимки с „Лейди Гергана” от всички краища на света. От Лас Вегас, Чикаго, Лондон, Берлин, Япония, Малдивите, Словения, Гърция...“ И в Синеморец я открихме!

Историята на Гергана Кметска обаче ни отвежда в Северозапада, самата Цвети е от Видин, а голяма част от вдъхновението идва от реални случки и събития, кои нейни, кои са дочути от някой друг. „Откраднати от живия живот“, би допълнила Цвети и точно затова веднага влизат под кожата ни. Със смях, със сълзи, но и с много ракия. Защото „у Северозапада отдавна нема живот, камо ли живи ора, але па у наше село. Ама я реших да останем. Абе не че реших, ама така се случѝ.“

Разбира се, появява се любовта и обърква нещата, както винаги, а някъде по ръба на абсурдите в историята се появяват английската кралица, Миле Китич и още много неочаквани неща, защото в Северозапада може да ти се случи всичко. И на Гергана Кметска й се случва. „Първо, говорихме – он на английски, я на български, после се учихме на думички, като онаа игра, къде он ти вика как е на български „Много си убава?“ и ти му кажеш, па он повтори по тебе. После, кога напреднахме с рикията и майота, секи си говореше нещо на неговия си език, а тава, къде ме учуди най-много, е, че я му разбирах сичко и он на мене. Добро беше, я се почувствах аресвана, па има-нема така заметах гла̀вата надзаде и се смеех с пълно гърло. Как бех гледала по филмите.“ И това е само началото...

 

"София - London - София" - една история в сегашно време от Теодора Славова

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...