Неделен книжен клуб

"Лисица" - история, която не трябва да пропускате

Еж или лисица?!

Известната хърватска писателка с български корени Дубравка Угрешич почина в Амстердам на 73-годишна възраст. Творчеството й се отличава с рядка комбинация от ирония, полемика и състрадание, отбелязва Загребският мултимедиен институт.  Преведени на повече от 20 езика, произведенията й са удостоени с престижни отличия. През октомври 2019 г. бе удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

"Лисицата знае много неща, а ежът – едно, но голямо" – мисъл, изказана от древногръцкия поет Архилох, послужила за основа на разделението на писатели и философи на лисици и ежове в есето на Бърлин, е една от многото нишки, вплетени в многопластовата история в "Лисица" от Дубравка Угрешич (преведена от Русанка Ляпова и издадена от "Колибри"). 

Дали съвременният свят вече е отрекъл делението на такива, подчинени на една обсебваща идея, тоталитарна и всепоглъщаща, и на такива, за които идеите са много, разнородни, но с еднакви права за съществуване, способни да видят от различен ъгъл нещата. И дали в епохата на технологиите думите се подчиняват на професионалните изисквания за успех и слава и губят своята първична власт и магия някъде по веригата от издатели, маркетинг директори, реклама...

Прелитайки между времената на студентските години, детство, минало и настояще, реални и литературни истории, разсъждавайки за присъствието, отсъствието, случайността, усещането за принадлежност, за дом, Дубравка Угрешич излага на показ самотната лисича душа по пътя към признанието.

И както пухкавата животинка рядко достига до божествен статут, така и писателката е принудена да разнася физическата и душевна болка по света, притъпявайки я с розови болкоуспокояващи и опитвайки се да го разбере – този от преди, този днес и вероятностното утре, което е още малко момиченце.

 

"Моят едипов комплекс и други истории": Ирландия между традицията и новото