ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Лисица" от Дубравка Угрешич

"Лисица" от Дубравка Угрешич

Снимка: Pexels

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

"Лисицата знае много неща, а ежът  едно, но голямо" – мисъл, изказана от древногръцкия поет Архилох, послужила за основа на разделението на писатели и философи на лисици и ежове в есето на Бърлин, е една от многото нишки, вплетени в многопластовата история в "Лисица" от Дубравка Угрешич (преведена от Русанка Ляпова и издадена от "Колибри"). 

Дали съвременният свят вече е отрекъл делението на такива, подчинени на една обсебваща идея, тоталитарна и всепоглъщаща, и на такива, за които идеите са много, разнородни, но с еднакви права за съществуване, способни да видят от различен ъгъл нещата. И дали в епохата на технологиите думите се подчиняват на професионалните изисквания за успех и слава и губят своята първична власт и магия някъде по веригата от издатели, маргетинг директори, реклама...

Прелитайки между времената на студентските години, детство, минало и настояще, реални и литературни истории, разсъждавайки за присъствието, отсъствието, случайността, усещането за принадлежност, за дом, Дубравка Угрешич излага на показ самотната лисича душа по пътя към признанието.

И както пухкавата животинка рядко достига до божествен статут, така и писателката е принудена да разнася физическата и душевна болка по света, притъпявайки я с розови болкоуспокояващи и опитвайки се да го разбере – този от преди, този днес и вероятностното утре, което е още малко момиченце.

 

"Моят едипов комплекс и други истории": Ирландия между традицията и новото

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...