"Литума в Андите" на Марио Варгас Льоса

Това е втората книга на Марио Варгас Льоса, която чета, след „Леля Хулия и писачът”. „Литума в Андите” се явява донякъде продължение на „Кой уби Паломино Молеро”, но тук криминалната интрига леко отстъпва на една зловеща действителност – 80-те години на 20 век в Перу: зверствата на маоистката организация Сендеро Луминосо, преплетени с ъс страховитите суеверия и митове на индианците от високопланинските селца. Тези истории се развиват паралелно и се освежават единствено от любовната история на полицая Томасито Кареньо, която разведрява нощите на двамата самотни служители на закона, изпратени високо в Андите, за да разкрият серия убийства.

Каква е цената на човешкия живот, доколко са живи митовете за духовете на планината и каква е силата на колективното съзнание – това са основните мотиви в книгата, която иначе с една дума мога да определя като безмилостна. Към описаните в нея нещастници, но и към читателя, на който нищо не му е спестено – нито невежеството, нито жестокостта, на които са способни човеците. Любимата ми от латиноамериканската литуратура смесица от реализъм и фикция тук е подсилена и от майсторския начин на разкадване – преплитане на историите, репликите и спомените до степен, в която всичко става едно – голямо, силно, първично и непознато, като самата митична планина.

"Литума в Андите" ме подсети и какъв голям писател е Марио Варгас Льоса и мога само да съжалявам, че не отидох да го видя преди седмици при посещението му в София. Мога обаче да прочета и други негови книги, което и ще направя.