Това е историята в книжката на Нилс Фредрик Дал „Миналото лято“ – една любов, видяна през погледа на един мъж. По-точно краят на една любов…
Понякога мъжете не ни разбират – знаем това, а и те ни го казват. Онова, което не знаем е как това ги плаши, как понякога им се струва, че ни губят, че се отдалечаваме от тях, че не разбират какво се случва и сякаш непрекъснато правят нещо, което ни отблъсква, а всъщност искат обратното. Точно за това разказва и героят на Дал. Влюбен предано във втората си жена, вече не първа младост, но бременна с първото им дете, той внимателно се опитва да изгради мост към нея в този труден момент, но сякаш все не успява… „Когато се страхуваше, се ядосваше, а когато се ядосваше, ослепяваше.“ Честно казано – и аз съм така! Когато съм ядосана не може да ме разсее и най-голямата красота, само ставам още по-раздразнителна. Затова ми беше толкова интересно да прочета как изглежда всичко това отстрани. Един рядко срещан мъжки поглед върху теми, които са сантиментални и сякаш запазени за женската литература – обич, вярност, търпение, страст, изневяра, суеверие, отчаяние, самота... Ако и на вас ви е любопитно – прочетете го.
