Беше ми домъчняло за Сири Хуствет, чиято последна книга на български „Омагьосването на Лили Дал“ е сред любимите ми женски романи – прекрасно разказана история, в която случващото се е много повече в красотата на думите, отколкото във външните промени.
Новата й книга е абсолютно същата – за щастие. Не искам изненади от Сири Хуствет, не ги и очаквам. „Лято без мъже“ е роман за едно лято без мъже – за жените от 12 до 102 годишна възраст, които по един или друг начин са замесени в тази малко вълнуваща, но затова пък достоверна и симпатична история.[[more]]В центъра на събитията е Мия Фредриксен – хубава петдесетгодишна поетеса, изоставена от съпруга си след 30-годишен брак. Напълно по клишето, което често се оказва реалност – заради по-млада жена с по-голям бюст. Мия, казано деликатно, не го понася добре. След кратък престой в психиатрична клиника, тя се връща в родното си градче, където майка й живее в дома за стари хора, а детският поетичен кръжок има спешна нужда от ръководител. Така, раздвоена между трагикомичните тайни и вражди на децата и бабите от обкръжението си, Миа ще научи много за себе си и света. И ще преодолее страха от миналото, но и от бъдещето.
Всички жени в романа – малки и големи – са ужасно симпатични, емоционални и умни – впрочем както винаги в романите на Сири Хусквет. А дали могат без мъже? Зависи. В крайна сметка се оказва, че за самата Миа лятото е просто начин да установи и това, че не може без мъж. Аз лично я разбирам напълно.
Купувайки си тази книга оттук, подкрепяте Момичетата от града!
