Средновековен роман за любовта, написан от преподавателка по средновековна френска литература. Дори извън отличията за тази книга, сред които и Наградата за литература на Европейския съюз, очакването е за необикновено четиво. Именно така е – това е история много по-забележителна по форма, отколкото по съдържание.[[more]]Любовта между богатата и красива госпожица Д‘Албрехт и нейния учител господин Дьо Рамон ги съпътства през целия им живот. Условностите на времето и обществото правят връзката им трудна до невъзможност, като в същото време я обвиват в романтичния ореол на дългите писма, шумолящите рокли и болезненото чувство за грях. Любовта им е колкото реална, случваща се и плътска, толкова и въображаема, прескачаща през огромни периоди от време и пространство. Всичко това е описано красиво, поетично и страстно, с особената мелодика на много старите текстове и хроники, почти магически. И пресъздадено на български прекрасно от преводачката Галина Меламед.
За съвременния читател е абсолютно непривично да чете подобен текст. Всичко е задъхано, неправдоподобно преувеличено и витиевато. Всяко чувство и мисъл се преживяват с огромна интензивност, като външно се запазва пълно самообладание. Една любов, представена като абсолют, съставена от сентенции и увличаща като песен.
