Неделен книжен клуб

Мъжът от съседния гроб

Всички имаме по една такава любовна история, за която разказваме със смях и носталгия, започнала абсурдно и развила се за часове, като вирус, как изведнъж отгатваме мислите и довършваме изреченията на напълно непознат човек, хилим се като ненормални на глупости, правим страхотен секс и сме щастливи без причина… 

Мъжът от съседния гроб
Всички имаме по една такава любовна история, за която разказваме със смях и носталгия, започнала абсурдно и развила се за часове, като вирус, как изведнъж отгатваме мислите и довършваме изреченията на напълно непознат човек, хилим се като ненормални на глупости, правим страхотен секс и сме щастливи без причина… И дори когато знаем, че всичко това е за малко, невъзможно и ще го преболедуваме, пак си струва да го преживеем, защото няма да го забравим докато сме живи.
 
Това е в общи линии и историята, която разказва Катарина Масети в книгата си „Мъжът от съседния гроб“. Дезире и Бени се запознават –очевидно – на гробищата и едва ли могат да са по-различни – тя е библиотекарка, изтънчена и сдържана, облечена в пастелни цветове и живее в бяло жилище с две стени с книги. Той е фермер, който има работа за трима, почти не сваля работния си гащеризон и единственото, което чете са счетоводните документи. Само че нищо не е каквото изглежда и тези двама души са свързани от нещо много по-важно – чувство за хумор, невидима за околните ексцентричност, буден ум и взаимно привличане, което ги води до много смешни и абсурдни ситуации.
 
Книгата е толкова забавна, че като я отворите веднъж и няма да я оставите до края – поне аз така направих. Най-много ме очарова това, че няма хепи енд – което веднага прави историята много по-симпатична. Няма да добавям тук цифри и факти за световния успех на романа и филма по него, причините за това ще ви станат ясни веднага след като прочетете книгата. И спрете да се усмихвате...