Когато посегнах към „Внучката на господин Лин“ на Филип Клодел в книжарницата си мислех, че знам точно какво си купувам – малка френска книжка, която да прочета за една вечер и да се потопя в малко по-различни и екзотични емоции, които да забравя на другия ден. Прочетох си книжката за една вечер, но ето че вече трети ден нося в себе си усещанията, които тя предизвика и отделни картини от сюжета се мяркат в съзнанието ми като цветни парченца от някой сън или филм.

Това не е от книгите, които могат да се разкажат, защото половината удоволствие от четенето е именно в това да се проследи плавното, но непредсказуемо развитие на сюжета. Това е просто книжка за Приятелството. Авторът съзнателно е размил очертанията на възрастта на героите, мястото на действието и националността им, те дори не говорят общ език. Онова, което е важно е само огромната им нужда от близост, търсенето на присъствие на една разбираща душа, дори ако тя е няма. Също така това е книга за огромната сила на въображението, което може да ни спаси и в най-мрачните моменти от живота, за безкрайното съчувствие и толерантността, която превръща и най-ексцентричните навици на приятелите ни в забавни и мили чудатости и за надеждата, която обезателно ще ни спаси.

Станете и вие приятели на господин Лин, няма да съжалявате.