Параноично четиво, маниакална история, смразяващи описания. Книга, която прилича на лабиринт от кошмари и слънчеви проблясъци и се чете със свито сърце. Тази първа (това е хронологично първата) книга на Дона Тарт разказва за американския юг през 50-те години на миналия век. Накрая усещането е не че сме прочели една история, а че сме я преживели лично.
Ужасна драма всъщност. По време на тържество в дома на семейство Клийв се случва трагедия – Робин, единственото момченце в семейството, е намерен обесен на едно дърво. Родът Клийв са типични южняци. Къщата ръководи с желязна ръка бабата Иди, трите й неомъжени сестри-ексцентрички обожават племенничките си, дъщерята на Иди Шарлот е безволево същество, упоено от лекарствата, а домакинството зависи изцяло от чернокожата Айда, която е и майка, и добър дух на дома. [[more]] Минават години и двете малки сестри на Робин – Алисън и Хариет, навлизат в пубертета под мрачната сянка на все още неразкритото убийство. И за двете тази драма е различно съдбовна, сложила отпечатък върху характерите им – Алисън е чувствителна и отнесена, а Хариет е потайна и коварна. Именно Хариет решава, че ще открие убиеца на брат си и ще го накаже. Това я повежда на едно страшно и непредсказуемо приключение сред покрайнините на градчето, в света на братята Ратлиф - наркомани и дилъри.
Разказана във филм, тази история би отнела не повече от четвърт час. Реално в доста обемистия том на книгата не се случва кой знае какво. Затова пък всяка сцена и пейзаж са описани с най-малките подробности и повечето са наистина изумителни. Специално моментите с братята Ратлиф и техните наркомански делириуми са излишно много и доста сходни, това определено ми беше излишно.
Моят личен фаворит определено си остава "Тайната история", но освен "Щиглецът" с който тя спечели Пулицър, и тази книга доказва, че Дона Тарт е една от най-добрите писателки на нашето време, авторка с превъзходен стил и огромна фантазия.