Признавам, че точно както е казано в кратката анотация на гърба на тази книга, не бях чувала и не знаех нищо за Марозия, жена, живяла през X век в Рим, за която един духовник, Лиудпранд, епископ на Кремона, е оставил в писанията си само хули. Заради нея той е измислил дори специален термин: порнокрация. [[more]] Но дали истинската Марозия е била тази, която фанатичният духовник ни представя? Или просто е била една притежаваща забележителен ум, дух и воля жена, неприела отредената й на красиво и безгласно забавление за мъжа роля? Това са въпросите, на които авторът Ерик Валц се е опитал да даде своето тълкуване в романа си.
Прочетох книгата в един доста труден за мен момент, искащ да спазвам определени правила и ограничаващ самостоятелността ми период, в който нямах желание и сили дори да чета, защото бях мобилизирала цялата си вътрешна енергия. Мислех си, че една толкова отдалечена във времето история, при това малко или повече изпълнена с едновремешни клюки, просто ще запълни времето, което трябваше по някакъв начин да минава...
В тази отдавнашна история Византия е представена в една неласкава светлина, а германските кралства и империята на Отон I - като предтеча на Eвропейския съюз (нещо, което ме накара иронично да се поподсмихна, явно така сме устроени, че трудно излизаме от стереотипите си и всеки автор придърпва по един или друг начин чергата към себе си или към своя народ). Но не това бе същественото, а актуалността на други едни устойчиви схващания - тези, според които жената винаги е виновна, независимо че желанието е било на мъжа...
В светлината на секс скандалите в Холивуд и по света някак си ми стана криво... Защото не знам за общественото мнение извън България, но тук, както стана ясно и според едни проучвания, все още мястото на жената е зад печката. Боса, бременна и с малко дете, хванато за полата й. А ако недай боже стане жертва на насилие... е, то е ясно, сама си е виновна - или си е просила боя, или е мръсница. Сякаш сме си още в тъмния десети век.
