Тази стихосбирка ми напомня на запазен вътрешен двор между софийски кооперации, където децата все още играят до късно и в тъмното си разказват страшни истории; дамите си разменят рецепти и кройки и черпят с домашен сладкиш, а достолепни господа разменят мисли, пушейки лула в кабинети, пълни с книги... На масата има бяла колосана покривка и сигурно за празниците се лъска фамилното сребро...[[more]]Ако "Машина от думи" беше в проза, трябваше да има много бележки под линия - моят любим начин да запеметявам нова информация. Е, признавам, че си понавирих носа, защото тази липса не ме затрудни и разпознах "кой кой е" и без показалец. Разбира се, на мен като градски хулиган, някои неща са ми твърде снобски или превзети, същевременно точно поради това, други ме очароват.
Гарванската следа е пленителна, вероятно идва от По, но като всеки читател аз припознах Мориган и нейните три въплъщения и май и двамата с автора с обич мислим за двете птици на Один.
Зелена кауза
Зеленото ми легна на сърце
започна с това че ми хареса
една а после друга заралийка
пък ментата заарска е зелена
зелени са ирландските очи
зелен е и акълът ми все още
Как се говори с дракона
домът отдавно не е диво село
със ябълки череши и врабчета
домът не е и в старата ми къща
с портретите на дядовци и баби
...
домът си ти където и да идеш
вбесяваща неясна и обичана
домът си ти и все така ще бъде
това изглежда вече неизбежно
и някак си ужасно ми допада
дискретният уют със сто скандала
домът е там където с теб си водим
миниатюрна гражданска война
и после се сдобряваме намусено
за да се смеем мисля добродушно
домът си ти такъв ми бил късметът
което ми изглежда все по-хубаво
със всяко ново рошаво събуждане
