Тази стихосбирка ми напомня на запазен вътрешен двор между софийски кооперации, където децата все още играят до късно и в тъмното си разказват страшни истории; дамите си разменят рецепти и кройки и черпят с домашен сладкиш, а достолепни господа разменят мисли, пушейки лула в кабинети, пълни с книги... На масата има бяла колосана покривка и сигурно за празниците се лъска фамилното сребро...Ако "Машина от думи" беше в проза, трябваше да има много бележки под линия - моят любим начин да запеметявам нова информация. Е, признавам, че си понавирих носа, защото тази липса не ме затрудни и разпознах "кой кой е" и без показалец. Разбира се, на мен като градски хулиган, някои неща са ми твърде снобски или превзети, същевременно точно поради това, други ме очароват.

Гарванската следа е пленителна, вероятно идва от По, но като всеки читател аз припознах Мориган и нейните три въплъщения и май и двамата с автора с обич мислим за двете птици на Один.

Зелена кауза

Зеленото ми легна на сърце

започна с това че ми хареса

една а после друга заралийка

пък ментата заарска е зелена

зелени са ирландските очи

зелен е и акълът ми все още

Как се говори с дракона

домът отдавно не е диво село

със ябълки череши и врабчета

домът не е и в старата ми къща

с портретите на дядовци и баби

...

домът си ти където и да идеш

вбесяваща неясна и обичана

домът си ти и все така ще бъде

това изглежда вече неизбежно

и някак си ужасно ми допада

дискретният уют със сто скандала

домът е там където с теб си водим

миниатюрна гражданска война

и после се сдобряваме намусено

за да се смеем мисля добродушно

домът си ти такъв ми бил късметът

което ми изглежда все по-хубаво

със всяко ново рошаво събуждане