Изгълтах тази книга на един дъх, което ми костваше безсънно трескаво четене до три през нощта и неспокойни сънища. Цялата история изглежда написана точно така – страстно, наведнъж и без никакъв компромис.

Николо Аманити, един от най-известните автори на Италия днес, разказва за италианския юг през 70-те – парализираща жега, прах на талази, суша и мизерия.В непоносимия пек група деца от малкото селце Акуа Траверсе се катерят по далечния хълм към една изоставена къща. Те са като всички други девет годишни деца по света – неуморни, безстрашни и неразделни. Полуразрушената къща не ги плаши, тя е пълна с тайни и призраци, които те нямат търпение да открият. Малкият Микеле Амитрано загубва един облог и за наказание трябва да обиколи цялата къща. Така той пропада в една яма, на дъното на която лежи, завързано с верига, едно дете.

Така започва тази страшна, фантастична, но уви, напълно реална история. Около тайната на съборената къща се подреждат съдбите на всички обитатели на селцето – от малкия Микеле до богатия римски адвокат, който се прибира само за уикенда. Толкова е трудно да се претеглят лошото и доброто, детското и зрялото, истината и лъжата, престъплението и прошката, надеждата и отчаянието. В едно малко село, под бялото слънце на юга, се случват страшни неща. Може би това ми натежа най-много – че в книгата няма и намек за избавление.

Страхотно написана, но плашеща – определено не е книга за всеки.