ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Милан Кундера, който ни разкри непосилната лекота на битието

На днешния 1 април един от най-забележителните автори на нашето съвремие Милан Кундера навършва 91 години! Романите му са издадени по света цели 2739 пъти. Четен е дори на персийски и на езика суахили, но най-превежданата негова книга си остава "Непосилната лекота на битието” – общо 426 издания на 44 езика. Писателят, който твърди, че

в наши дни, за да бъдеш оптимист, трябва да бъдеш ужасен циник,

доживя да види света и в условията на тотална карантина, след като през целия си живот яростно защитаваше свободата като висша цивилизационна ценност във всичките й форми.

Кундера е роден в Бърно и още докато живее в родината си Чехия, два пъти е изключван от Комунистическата партия за "антипартийна дейност". През 1970 година той горещо се противопоставя на окупацията на Чехия от страна на войските на Варшавския договор, а пет години по-късно избира пътя на емиграцията. Интелектуалецът е поканен да преподава в университета на френския град Рен, като за него се застъпва лично съпругата на тогавашния френски президент Валери Жискар д'Естен. Четири години по-късно чешкото гражданство на Милан Кундера му е отнето, а две години след това той официално става гражданин на Франция.

Милан Кундера е автор на есета, пиеси, сборници с разкази и поезия. Световна популярност постига с романите „Шегата“ (1965), „Смешни любови“ (1963 – 1969), „Животът е другаде“ (1970), „Валс на раздяла“ (1971), „Книга за смеха и забравата“ (1978), „Непосилната лекота на битието“ (1984), „Изкуството на романа“ (1986), „Завети и предателства“ (1993), „Безсмъртие“ (1989), „Бавно“ (1995), „Самоличност“ (1996), „Незнанието“ (2000), „Празникът на незначителността“ (2014).

За да почетем днешния празник на този безспорен талант, достоен за Нобелова награда за литература, ви предлагаме избрани цитати от произведенията му, изпълнени с ирония към света, философски откровения, фин хумор, странни любови, ясно присъстващи политически елементи... на фона на един чист, елегантен и неподражаем стил. 

***

"Да, ще се промени: тя ще се превърне в стърчаща неразрушима канара и нейната нелепост ще се увековечи.“ („Непосилната лекота на битието“)

„В света на вечното завръщане върху всеки жест тежи непосилна отговорност.” („Непосилната лекота на битието“)

„Сигурно е само едно: противопоставянето тежест-лекота е най-загадъчното и най-многозначното от всички противопоставяния .” („Непосилната лекота на битието“)  

„Онова, което не сме избрали сами, не можем да преценяваме като своя заслуга, нито като своя несполука.“ („Непосилната лекота на битието“)

„Измяна означава излизане от редицата. Да измениш, означава да излезеш от редицата и да тръгнеш към неизвестното. За Сабина няма нищо по-красиво от това, да вървиш към неизвестното.“ („Непосилната лекота на битието“)

Красотата е скрита зад кулисите на първомайската манифестация. Ако искаме да я съзрем, трябва да раздерем платното на декора.“ („Непосилната лекота на битието“)

***

„На онези, които смятат, че комунистическите режими в Средна Европа са творение изключително на престъпници, им убягва главната истина: престъпните режими не са дело на престъпници, а на възторжени люде, твърдо вярващи, че са открили единствения път към рая. (…) По-късно за всички стана ясно, че няма никакъв рай и следователно възторжените люде са били убийци“. („Непосилната лекота на битието“)

Има още...

Ако името ти е Аглика и е вдъхновено от разказ, не ти остава нищо друго, освен да повярваш в литературата като създател на най-добрите сюжети. Ако пък въпросната героиня е тръшната от чума, не ти остава нищо друго, освен да го вземеш за добра поличба... Като цяло съм оптимист за света и песимист за себе си. Страдам от прекалена емоционалност, която трудно прикривам с привидна дистанцираност. Смея...