Неделен книжен клуб

Митология на преселението

  Когато преди две години дадоха Нобеловата награда за литература на Херта Мюлер, веднага проверих какви нейни произведения се намират на книжния пазар у нас и естествено, такива нямаше. Още тогава прочетох биографията й и най-интересният момент от нея ми се стори преселването на семейството й от немска Трансилвания в Германия по времето на Чаушеску. Безспорно факт, който е определящ не само за целия й живот, но и става основна тема на нейното творчество. Ето че сега, две години по-късно, прочетох и една от книгите й, посветена на тази тема – „На тоя свят човекът е голям фазан“.

Митология на преселението

 

Когато преди две години дадоха Нобеловата награда за литература на Херта Мюлер, веднага проверих какви нейни произведения се намират на книжния пазар у нас и естествено, такива нямаше. Още тогава прочетох биографията й и най-интересният момент от нея ми се стори преселването на семейството й от немска Трансилвания в Германия по времето на Чаушеску. Безспорно факт, който е определящ не само за целия й живот, но и става основна тема на нейното творчество. Ето че сега, две години по-късно, прочетох и една от книгите й, посветена на тази тема – „На тоя свят човекът е голям фазан“. Тази типична румънска фраза е преведена приблизително като „слон в стъкларски магазин“, но от самата книга много бързо става ясно, че съвсем не се визира непохватността на човека, а по-скоро неговата пълна безпомощност. Макар и да разказва за събития, в които е била лично намесена, а може би точно заради това, Херта Мюлер напълно избягва документалния стил на повествованието и го структурира като приказка. В един митологичен свят, в който хората и животните са еднакво значими, природата е пълновластен господар, сънищата са пророчески и всеки предмет е знак и символ, историята за преселването на едно семейство е разказана като част от цялостния ред на нещата – като една неизбежност. Може би затова в тази книга напълно липсват емоциите, които обичайно свързваме с пътувания, още повече когато тези пътувания са надалече и за по-добро. Героите не са развълнувани, не са радостни и не са в очакване. Едва спотаената тревога е свързана по-скоро с цялостния ход на съдбата, в който еднаква сила имат и полетът на кукумявката и благоволението на селския полицай. В крайна сметка книгата завършва с пътуването към Германия, която изглежда също толкова тревожна земя за обитаване и в този смисъл нямах усещането, че книгата свършва добре. От една страна в някакъв смисъл всички ние обитаваме света на своите митове и всяко наше пътуване е една неизбежност в хода на онова, което сами сме избрали да бъде приказката на нашия живот… А от друга, може би просто Херта Мюлер никога не се е излекувала от носталгията по селото на своята младост. Една тъжна и необичайна книга, която ще помните дълго.