“Митове” на Стивън Фрай по недвусмислен начин ми показа значението на специфичните културни различия. Добре познатите ми любими древногръцки легенди и митове, с които и аз, и Фрай сме се прехласвали като деца, звучат едновременно познато и различно, а причината за това е различната среда, в която сме расли.

Аз – зад стената, на Балканите, където същите тези богове и герои са се размотавали и където фатализмът е преплетен със схващането, че хората и божествата са подчинени на едни и същи емоции и предопределеност, от която не може да избягат. Стивън Фрай – там, където всеки е отговорен за избора си и макар и да се отнася с разбиране към слабостите, липсва приучената безпомощност,  характерната за нашите географски ширини, която ни кара да казваме, че не сме имали какво друго да направим. Фрай ни представя древногръцката митология с дистанцирана ирония, обичлив присмех и заслужена почит към онези автори, които са му отворили прозореца към този увлекателен свят, в който са скрити архитиповете от днешния живот.

Книгата е добра, хубава е за първо запознанство, но за онези като мен, познаващи легендите и митовете от Николай Кун, тя е леко странна, дори само заради пропуснатата история за прекрасната ловджийка Аталанта, спечелила награда в едно мъжко състезание в един мъжки свят. Историята, в която е първообразът на популярния израз “Човек предполага, Господ разполага!”, а именно – “Чашата е в ръката ти, но докато стигне до устата ти, да отпиеш, само боговете знаят, какво ще се случи!”

5 книги за живота такъв, какъвто го искаме