Tънката антология от дванадесет разказа на млади ирландски автори, под редакцията на Дейв Лордан, закъснял подарък за рождения ми ден, за мен е още едно доказателство за това колко неоспорими са основанията ми за голямата ми любов към зеления остров.
Всеки един от избраните разкази е завършен, няма я онази типична за младостта смесица от неопитност и стремеж към самоцелна оригиналност. Трудно ще сбъркате обаче тази проза с писанията на зрял човек, защото младежкият бунт, отричане и меланхолия от несъвършената подредба и устройство на света присъстват. Иронията към случващото се, стремежът да противостоиш на възрастните, усещането, че от теб започва новото и различното, нормалните илюзии, характерни за и съпътстващи порастването - всичко това го има при Роб Дойл, Шийла Армстронг, Алън Макмонигъл, Ройшин О’Донъл, Колин Барет, Кевин Кърън, Кати Суини, Сидни Уайнбърг, Клеър-Луиз Бенет, Оушин Фейгън, Иймър Райън, Миа Галахър.
Извървях отново познати улици, събуждах се от ранния крясък на чайки и трудно заспивах в светлите нощи. Представях си обсъжданията в културен център, покрай който случайно съм минала в дъждовния следобед на Голуей, и завиждах на едно бразилско момиче за лилавата врата срещу военното гробище Гласневин.
С други думи, ирландците не само са родени певци и всеки уличен музикант се справя често по-добре от професионалните по други места, но явно феите са ги дарили и с таланта на разказвачи. Музеят на писателите в Дъблин няма да страда от липса на бъдещи експонати. :)
