ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мълчанието не лекува

Мълчанието не лекува

"Неудобството на вечерта" от Марийке Лукас Райнефелд, издание на ICU, в превод на Мария Енчева, е наградена с International Booker Prize 2020.

Дебютен роман, абсолютна сензация!

Предимството да си читател, е, че книгата е като вода, по която се носиш, воден от емоцията, без да ти се налага да анализираш, преценяваш и отгатваш – бряг, опасен водовъртеж или слънчев залив те очаква... Просто се носиш, обзет от радост, гняв, ужас, любопитство и нетърпение, натам накъдето авторът те води.

А "Неудобството на вечерта" е брутален роман! Заслужава всяка награда. Майсторски написан и изграден текст, който те кара да ставаш нощем, а ако имаш деца - да надничаш под леглата им, внимателно да ги оглеждаш и да следиш думите и жестовете им, стараейки се да отгатнеш докъде си ги "завлачил" в бездната на собствената си болка.

Да, средата, семейството и загубата в този роман са твърде различни от това, което е нашата действителност. Факт, подвеждащ ни към фалшивата сигурност, че това не може да се случи с нас и децата ни, дори да ни сполети трагедия... Но нима по същество не сме еднакви, всички ние – родители, деца, братя и сестри, независимо дали сме абсолютни атеисти (като мен), или уповаващи се на нещо по-висше, прехвърляйки му грижата за живота ни в замяна на нашето старание в спазване на правилата му.

Тук може би е уместно да споделя непочтителното си удивление към отчуждението и незаинтересоваността на всякакъв вид пострадали по един или друг начин религиозни индивиди, когато раната е твърде голяма и болката нетърпима – вместо да бъдат извисени от страданието, се превръщат в още по-егоистични и мрачни създания, незабелязващи мъката на близките, отхвърлящи необходимостта им от утеха, изоставящи ги сами, дори когато това са просто едни съзряващи деца.

Нима логиката не е "Така епбило писано"?!

Не знам, но вярващ или не, един родител не трябва да се оттегля в собствената си драма, изоставяйки нуждаещите се от обич и подкрепа деца, а премълчаването и неговоренето никога не е решение. Семейството има смисъл, само ако заедно преминавате през радост и тъга, без да се криете един от друг, бършейки сълзите си и прегръщайки се за утеха, ако е нужно.

Така, люшкайки се на вълните от обзелите ме емоции на гняв и състрадание, разтърсена от книгата, ми трябваха дни да се опитам да преосмисля прочетеното, да го приема.

Не лесен, но силен и въздействащ, романът на Марийке Лукас Райнефелд е напомняне, че нидерландската литература е забележителна, заслужава си да бъде следена, а от толкова млад автор като Райнфелд не се знае, какви постижения може да се очакват...

 

"Животът е роман"

 

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...