Неделен книжен клуб

Мълчанието не лекува

Нещо за четене

Мълчанието не лекува

"Неудобството на вечерта" от Марийке Лукас Райнефелд, издание на ICU, в превод на Мария Енчева, е наградена с International Booker Prize 2020.

Дебютен роман, абсолютна сензация!

Предимството да си читател, е, че книгата е като вода, по която се носиш, воден от емоцията, без да ти се налага да анализираш, преценяваш и отгатваш – бряг, опасен водовъртеж или слънчев залив те очаква... Просто се носиш, обзет от радост, гняв, ужас, любопитство и нетърпение, натам накъдето авторът те води.

А "Неудобството на вечерта" е брутален роман! Заслужава всяка награда. Майсторски написан и изграден текст, който те кара да ставаш нощем, а ако имаш деца - да надничаш под леглата им, внимателно да ги оглеждаш и да следиш думите и жестовете им, стараейки се да отгатнеш докъде си ги "завлачил" в бездната на собствената си болка.

Да, средата, семейството и загубата в този роман са твърде различни от това, което е нашата действителност. Факт, подвеждащ ни към фалшивата сигурност, че това не може да се случи с нас и децата ни, дори да ни сполети трагедия... Но нима по същество не сме еднакви, всички ние – родители, деца, братя и сестри, независимо дали сме абсолютни атеисти (като мен), или уповаващи се на нещо по-висше, прехвърляйки му грижата за живота ни в замяна на нашето старание в спазване на правилата му.

Тук може би е уместно да споделя непочтителното си удивление към отчуждението и незаинтересоваността на всякакъв вид пострадали по един или друг начин религиозни индивиди, когато раната е твърде голяма и болката нетърпима – вместо да бъдат извисени от страданието, се превръщат в още по-егоистични и мрачни създания, незабелязващи мъката на близките, отхвърлящи необходимостта им от утеха, изоставящи ги сами, дори когато това са просто едни съзряващи деца.

Нима логиката не е "Така епбило писано"?!

Не знам, но вярващ или не, един родител не трябва да се оттегля в собствената си драма, изоставяйки нуждаещите се от обич и подкрепа деца, а премълчаването и неговоренето никога не е решение. Семейството има смисъл, само ако заедно преминавате през радост и тъга, без да се криете един от друг, бършейки сълзите си и прегръщайки се за утеха, ако е нужно.

Така, люшкайки се на вълните от обзелите ме емоции на гняв и състрадание, разтърсена от книгата, ми трябваха дни да се опитам да преосмисля прочетеното, да го приема.

Не лесен, но силен и въздействащ, романът на Марийке Лукас Райнефелд е напомняне, че нидерландската литература е забележителна, заслужава си да бъде следена, а от толкова млад автор като Райнфелд не се знае, какви постижения може да се очакват...

 

"Животът е роман"