Историята в тази книга е толкова удивителна, че до голяма степен оправдава литературния успех и наградите, без с това да подценявам литературната й стойност. Лаконично и на малък брой страници Джули Оцука е събрала многобройни съдби и ако трябва да го оприлича с картина, романът прилича на онези изображения, които разгледани съвсем отблизо се състоят от безбройни мънички лица.

Разказът започва в множествено число и върви така до края. Това придава на наратива анонимност и отстраненост, които са абсолютно чужди на европейските и американските автори. В нашите култури човекът, впрочем не кой да е човек, а Аз, е в центъра на историята, в центъра на живота си. В Япония е обратното. Там отделната личност е просто малка частичка от общото, отговорна за общия дух и благополучие и точно затова понасяща търпеливо, мълчаливо и с достойнство несгодите на съдбата.

Не зная дали някоя от нас може да си представи как се ражда в пълно мълчание, за да се запази приличие дори в този момент.

Някъде през 20-те години на миналия век група японки пътуват от родината си към Сан Франциско, за да се омъжат за отдавна емигрирали японци. Предполага се мъжете им да са млади, успели и приличащи на европейци – с къщи, костюми и автомобили. Животът зад океана, макар да ги разделя от майките им завинаги, ще ги спаси от убийствения труд в оризищата.

Истината, разбира се, е съвсем друга. Очакващите ги мъже са бедни, невзрачни и неуки, снимките са били само примамка. Етапите на пътуването и осъзнаването са разказани в отделни глави, едновременно за всички, с бегли и красноречиви описания за десетки и стотици японки. Разбира се, сред тях има и такива, които имат късмет и намират любовта. Но те са само единици, те са изключение. За огромния брой новопристигнали предстои един цял живот на мъчителен труд в чужда страна, чийто език те никога няма да научат, чиито обичаи няма да приемат и където ще живеят с човек, който ги е взел само от нужда.

Децата им ще станат американци и ще се срамуват от майките си, а когато започне войната, тази страна ще се окаже враждебна и напълно чужда за тях.

Изселването на японците по време на войната е фокусът на книгата на Джули Оцука и по своя драматизъм не отстъпва на историите за Холокоста, познати ни от европейската литература. Лично за мен много по-интересна е първата половина на книгата, където се разказва за първите години в новата страна и опитите на тези бедни, изящни и скромни жени да запазят своята нормалност. Много момичешка, ужасно тъжна и екзотично красива книга.