ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Много момичешка, ужасно тъжна и екзотично красива книга

Много момичешка, ужасно тъжна и екзотично красива книга

Издателство "Вакон"

Историята в тази книга е толкова удивителна, че до голяма степен оправдава литературния успех и наградите, без с това да подценявам литературната й стойност. Лаконично и на малък брой страници Джули Оцука е събрала многобройни съдби и ако трябва да го оприлича с картина, романът прилича на онези изображения, които разгледани съвсем отблизо се състоят от безбройни мънички лица.

Разказът започва в множествено число и върви така до края. Това придава на наратива анонимност и отстраненост, които са абсолютно чужди на европейските и американските автори. В нашите култури човекът, впрочем не кой да е човек, а Аз, е в центъра на историята, в центъра на живота си. В Япония е обратното. Там отделната личност е просто малка частичка от общото, отговорна за общия дух и благополучие и точно затова понасяща търпеливо, мълчаливо и с достойнство несгодите на съдбата.

Не зная дали някоя от нас може да си представи как се ражда в пълно мълчание, за да се запази приличие дори в този момент.

Някъде през 20-те години на миналия век група японки пътуват от родината си към Сан Франциско, за да се омъжат за отдавна емигрирали японци. Предполага се мъжете им да са млади, успели и приличащи на европейци – с къщи, костюми и автомобили. Животът зад океана, макар да ги разделя от майките им завинаги, ще ги спаси от убийствения труд в оризищата.

Истината, разбира се, е съвсем друга. Очакващите ги мъже са бедни, невзрачни и неуки, снимките са били само примамка. Етапите на пътуването и осъзнаването са разказани в отделни глави, едновременно за всички, с бегли и красноречиви описания за десетки и стотици японки. Разбира се, сред тях има и такива, които имат късмет и намират любовта. Но те са само единици, те са изключение. За огромния брой новопристигнали предстои един цял живот на мъчителен труд в чужда страна, чийто език те никога няма да научат, чиито обичаи няма да приемат и където ще живеят с човек, който ги е взел само от нужда.

Децата им ще станат американци и ще се срамуват от майките си, а когато започне войната, тази страна ще се окаже враждебна и напълно чужда за тях.

Изселването на японците по време на войната е фокусът на книгата на Джули Оцука и по своя драматизъм не отстъпва на историите за Холокоста, познати ни от европейската литература. Лично за мен много по-интересна е първата половина на книгата, където се разказва за първите години в новата страна и опитите на тези бедни, изящни и скромни жени да запазят своята нормалност. Много момичешка, ужасно тъжна и екзотично красива книга.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...