Любимата ми тема! Няма друго, за което да мисля и да си припомням с такова удоволствие, както за прочетените книги. Напълно невъзможно е да ги подредя или селектирам – всяка страница от тези, които са ми харесали през годината, за мен е пътуване в нови светове, откровение. Обичам да чета, имам нужда да чета и чета много. Неизбежно, има и несполуки, книги неслучили с мен като читател, като време или място. Но ето онези от тях, които направиха годината специална и незабравима за мен:[[more]]Литературните любови – има автори, чиито книги купувам задължително, защото сме от една „кръвна група“ и ми харесва да чета всичко, което са написали – дори ако то не е абсолютен шедьовър. Тази година имах щастието някои от моите фаворити да ме изненадат приятно. Освен поредиците разкази на сладкодумния Иво Андрич, прочетох първата книга за Нейтън Зукерман на Филип Рот "Писателят призрак" – един от най-добрите му романи, в който на сравнително малък брой страници се вижда капацитетът му на жив класик. Най-сетне издадоха на български и първата книга на Ханиф Курейши "Буда от предградията" – впрочем, може би най-добрата му. Поредната порция разкази на Дино Будзати ме очарова както винаги.
Литературните изненади – дъщерята на Лив Улман – Лин Улман, която със "Съкровеното" се разкрива като страхотна писателка и разказвачка на истории. Последната книга на Майкъл Кънингам "Snow Queen", която така и не излезе на български, но отново ми припомни колко вълшебни и специални са творбите му. Даян Кийтън с "Някога пак" – изненадващо по-добра писателка, отколкото актриса. И не, не подценявам нейния „Оскар“, просто книгата й е наистина отлична!
Литературните удоволствия – определено „Тайната история“ на Дона Тарт, всеки ред и миг от която е вълнуващ и спиращ дъха.
Литературните открития – „Светлината, която не виждаме“ на Антъни Доер, магическа книга за Втората световна война – тема, за която трудно може да се пише поетично и красиво. Прочетох я и се влюбих в нея още преди да й дадат наградата „Пулицър“, която само потвърди предпочитанията ми. Пак по темата за войната, но много вълнуващо и по женски разказва Якуба Каталпа в „Немците – география на загубата“ – също едно от литературните ми открития през годината.
Литературната класика – текстовете на нобеловата лауреатка Светлана Алексиевич – така живи, така покъртителни. Последният роман на Мишел Уелбек „Подчинение“ – разтърсващ, откровен и брутален, както само той може да го напише. Книги, обречени да станат част от литературната класика на XXI век.
