ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Момичетата говорят: Коя книга да си взема на плажа?

Момичетата говорят: Коя книга да си взема на плажа?

Какво е ден на плажа без книга в ръка? Това лято отново четем много и отново стигнахме до извода, че плажът е добра компания за всяка книга, но не всяка книга е добра компания за плажа. Така решихме да видим кои са най-любимите ни книги през лято 2016. 

Бела Чолакова: От сърце препоръчвам „Лятно утро, лятна нощ“ на Рей Бръдбъри - колекция от разкази и миниатюри, които ни пренасят в онова време или по-точно казано безвремие от годината, когато най-важните неща са люлеещ се стол на верандата, залезът и светулките.

За да се посмеете, задължително „Записки от един малък остров“ на великолепния Бил Брайсън - нестандартен, забавен и изпълнен с уникален хумор поглед към Великобритания.

И освен това „Ами ако? България на три морета“ на Христо Раянов, за да разберете, ако България беше на три морета, какви магистрални неволи щяхме да имаме. А ако Аспарух не се беше заселил в Онгъла, а беше продължил на Запад, дали днес Женева щеше да се нарича Жеравна, а Берн – Берковица? А ако Хари Потър не беше написан от Дж. К. Роулинг, а от Йоана Развигорович и се казваше Христофор Петрович, какви ли чудеса щеше да върши с вълшебната си гега и приятелите си Роман и Хараламбия?

Десислава Димова: В момента дочитам Look again на Lisa Scottoline. Не знам дали я има в превод на български, но книгата е интересна, а нашите читателки пътуват и биха могли да я купят на някое летище. Накратко: майка (журналист) на осиновено 3-годишно дете намира в пощата си флайер за откраднато дете, което поразително прилича на сина й Уил. След известно колебание тя се опитва да разбере дали Уил и изчезналото момче са едно и също дете. В книгата има по малко от всичко - трилър, любов (всякаква), обикновен и необикновен живот. Това, че е нетипична като сюжет, я прави интересна. Приятно лятно четиво.

И старата, но златна поредица на А. Маккол Смит за Маа Рамотсве: „Школа по машинопис за мъже Калахари“, „Морал за красиви момичета“, „Сълзите на жирафа“. Леко, забавно, изненадващо (все пак Маа Рамотсве е детектив), с прекрасни описания на далечна Африка.

Левена Лазарова: Аз чета „Кралицата на юга“ от Артуро Перес-Реверте, която става за плажа, но горе-долу само за това. Напоследък той е взел много да ме разочарова... Иначе „Брит-Мари беше тук“ на Фредрик Бакман е чудесно, освежаващо преживяване, много добро лятно и също зимно четиво. „Щъркелите и планината“ на Мирослав Пенков също, ако сте на българска вълна.

Десислава Найденова-Вичева: „Обещавам ти провал“ на португалския писател Педру Шагаш Фрейташ, който е сред най-продаваните в страната си именно заради тази книга. В нея има всичко, и то поднесено с неподражаем стил: любов (всички видове), секс, живот, детство, щастие, пристрастяване, смърт, крайности, парадокси; засегнати са и социални теми. Текстовете са кратки, всеки е отделна история. Някои са по-скоро като фрагменти. Интуитивно писане. И много лично. На места дразни, но като цяло ми допадна. Има над какво да се замисли човек, четейки я.

Бела Чолакова: Да не забравяме „Баба праща поздрави и се извинява“. Тази книга не оставя никого безразличен - едните я обожават, другите я мразят. Няма как поне да не проверите вие от кои сте. Аз лично останах много впечатлена.

Препоръчвам също „Щъркелите и планината“ на Мирослав Пенков - нестандартен роман, в който се преплитат истории за български нестинари дори с лова на вещици в Салем.

И ако ви се чете нещо по-любовно: „Цигуларят от Венеция“. Младата писателка Алиса Паломбо умело преплита реално съществували личности с измислени персонажи, за да разкаже необикновената любовна история на младата Адриана и Вивалди. Както и „Сиси. Самотната императрица“ от Алисън Патаки, която ни разкрива истинския образ на жената зад прозвището „най-красивата“, показва ни страданието зад бляскавия живот и трудните избори на една от най-обичаните фигури в европейската кралска история.

Теодора Славова: „Изтръгнати от корен“ от Наоми Новик. Леко фентъзи, без претенции, но много увлекателно. Не ми се искаше да свършва.

Мариана Петрова: Аз сега чета „Брит-Мари беше тук“ и „След теб“. И двете препоръчвам.

Десислава Димова: А също и книгата „Аз преди теб“. Филмът е хубав, но книгата е изненадваща и различна.

Десислава Найденова-Вичева: Тъкмо прочетох „Глухарчето“. Когато я мернах в книжарницата, изобщо не знаех, че Блага Димитрова има такъв роман. Затова я и купих. Ако се абстрахираме от донякъде потискащото ядро на историята (самоубийство на 18-годишно момиче), в романа има доста ценни неща. За бунта срещу режисираната соц действителност и всичко отблъскващо в нея; за това какво правиш, за да съхраниш себе си и всичко, което е важно за теб; за саможертвата в абсолютно буквален смисъл в името на нещо или заради чувството за вина, която пък е родена от нормите, вкоренени в съответния обществено-политически строй; за мястото на талантливите хора, на младите хора, на изкуството в едно такова общество (мястото е точно никъде до момента, в който те не си го извоюват). И за обсебването на човека от телефона. :)

„Книжарничката на острова“. Обичам книжарници и още повече книжарнички! Мога да прекарам часове, ровейки по рафтовете с книги. Друг свят е това. Тази книга е като обяснение в любов на всички книги, на литературата; за всички, влюбени в книгите. Има много препратки към други произведения - разкази. Просто се потапяш. Откъсваш се едва когато затвориш и последната страница. Островът предполага лято, ваканция. Мисля, че тази книга е точно по темата. :)

Теодора Славова: И още фентъзи от мен...  трите книжки от „Света на диска“ на Тери Пратчет: „Волният народец“, „Шапка пълна с небе“ и „Зимоковецът“, в тази последователност. Това е такъв смях, хилила съм се със сълзи. Преводът е доста добър.

Левена Лазарова: О, последната не съм я чела, трябва да се поправя.

Теодора Славова: Тя е любовна.

Левена Лазарова: Още по-добре. :)