Какво е ден на плажа без книга в ръка? Това лято отново четем много и отново стигнахме до извода, че плажът е добра компания за всяка книга, но не всяка книга е добра компания за плажа. Така решихме да видим кои са най-любимите ни книги през лято 2016.
Бела Чолакова: От сърце препоръчвам „Лятно утро, лятна нощ“ на Рей Бръдбъри - колекция от разкази и миниатюри, които ни пренасят в онова време или по-точно казано безвремие от годината, когато най-важните неща са люлеещ се стол на верандата, залезът и светулките.
За да се посмеете, задължително „Записки от един малък остров“ на великолепния Бил Брайсън - нестандартен, забавен и изпълнен с уникален хумор поглед към Великобритания.
И освен това „Ами ако? България на три морета“ на Христо Раянов, за да разберете, ако България беше на три морета, какви магистрални неволи щяхме да имаме. А ако Аспарух не се беше заселил в Онгъла, а беше продължил на Запад, дали днес Женева щеше да се нарича Жеравна, а Берн – Берковица? А ако Хари Потър не беше написан от Дж. К. Роулинг, а от Йоана Развигорович и се казваше Христофор Петрович, какви ли чудеса щеше да върши с вълшебната си гега и приятелите си Роман и Хараламбия?
Десислава Димова: В момента дочитам Look again на Lisa Scottoline. Не знам дали я има в превод на български, но книгата е интересна, а нашите читателки пътуват и биха могли да я купят на някое летище. Накратко: майка (журналист) на осиновено 3-годишно дете намира в пощата си флайер за откраднато дете, което поразително прилича на сина й Уил. След известно колебание тя се опитва да разбере дали Уил и изчезналото момче са едно и също дете. В книгата има по малко от всичко - трилър, любов (всякаква), обикновен и необикновен живот. Това, че е нетипична като сюжет, я прави интересна. Приятно лятно четиво.
И старата, но златна поредица на А. Маккол Смит за Маа Рамотсве: „Школа по машинопис за мъже Калахари“, „Морал за красиви момичета“, „Сълзите на жирафа“. Леко, забавно, изненадващо (все пак Маа Рамотсве е детектив), с прекрасни описания на далечна Африка.
Левена Лазарова: Аз чета „Кралицата на юга“ от Артуро Перес-Реверте, която става за плажа, но горе-долу само за това. Напоследък той е взел много да ме разочарова... Иначе „Брит-Мари беше тук“ на Фредрик Бакман е чудесно, освежаващо преживяване, много добро лятно и също зимно четиво. „Щъркелите и планината“ на Мирослав Пенков също, ако сте на българска вълна.
Десислава Найденова-Вичева: „Обещавам ти провал“ на португалския писател Педру Шагаш Фрейташ, който е сред най-продаваните в страната си именно заради тази книга. В нея има всичко, и то поднесено с неподражаем стил: любов (всички видове), секс, живот, детство, щастие, пристрастяване, смърт, крайности, парадокси; засегнати са и социални теми. Текстовете са кратки, всеки е отделна история. Някои са по-скоро като фрагменти. Интуитивно писане. И много лично. На места дразни, но като цяло ми допадна. Има над какво да се замисли човек, четейки я.
Бела Чолакова: Да не забравяме „Баба праща поздрави и се извинява“. Тази книга не оставя никого безразличен - едните я обожават, другите я мразят. Няма как поне да не проверите вие от кои сте. Аз лично останах много впечатлена.
Препоръчвам също „Щъркелите и планината“ на Мирослав Пенков - нестандартен роман, в който се преплитат истории за български нестинари дори с лова на вещици в Салем.
И ако ви се чете нещо по-любовно: „Цигуларят от Венеция“. Младата писателка Алиса Паломбо умело преплита реално съществували личности с измислени персонажи, за да разкаже необикновената любовна история на младата Адриана и Вивалди. Както и „Сиси. Самотната императрица“ от Алисън Патаки, която ни разкрива истинския образ на жената зад прозвището „най-красивата“, показва ни страданието зад бляскавия живот и трудните избори на една от най-обичаните фигури в европейската кралска история.
Теодора Славова: „Изтръгнати от корен“ от Наоми Новик. Леко фентъзи, без претенции, но много увлекателно. Не ми се искаше да свършва.
Мариана Петрова: Аз сега чета „Брит-Мари беше тук“ и „След теб“. И двете препоръчвам.
Десислава Димова: А също и книгата „Аз преди теб“. Филмът е хубав, но книгата е изненадваща и различна.
Десислава Найденова-Вичева: Тъкмо прочетох „Глухарчето“. Когато я мернах в книжарницата, изобщо не знаех, че Блага Димитрова има такъв роман. Затова я и купих. Ако се абстрахираме от донякъде потискащото ядро на историята (самоубийство на 18-годишно момиче), в романа има доста ценни неща. За бунта срещу режисираната соц действителност и всичко отблъскващо в нея; за това какво правиш, за да съхраниш себе си и всичко, което е важно за теб; за саможертвата в абсолютно буквален смисъл в името на нещо или заради чувството за вина, която пък е родена от нормите, вкоренени в съответния обществено-политически строй; за мястото на талантливите хора, на младите хора, на изкуството в едно такова общество (мястото е точно никъде до момента, в който те не си го извоюват). И за обсебването на човека от телефона. :)
„Книжарничката на острова“. Обичам книжарници и още повече книжарнички! Мога да прекарам часове, ровейки по рафтовете с книги. Друг свят е това. Тази книга е като обяснение в любов на всички книги, на литературата; за всички, влюбени в книгите. Има много препратки към други произведения - разкази. Просто се потапяш. Откъсваш се едва когато затвориш и последната страница. Островът предполага лято, ваканция. Мисля, че тази книга е точно по темата. :)
Теодора Славова: И още фентъзи от мен... трите книжки от „Света на диска“ на Тери Пратчет: „Волният народец“, „Шапка пълна с небе“ и „Зимоковецът“, в тази последователност. Това е такъв смях, хилила съм се със сълзи. Преводът е доста добър.
Левена Лазарова: О, последната не съм я чела, трябва да се поправя.
Теодора Славова: Тя е любовна.
Левена Лазарова: Още по-добре. :)
