Както навремето се изразяваше един преподавател по психология на личността, попаднах в света на неизявения порядък и на живо. От няколко месеца съм във виртуални спорове, дори четивата ми се въртят около въпросите на еманципацията и феминизма. Това е и темата на романа, написан от Фиона Дейвис. [[more]] Книгата разказва паралелно две истории: едната е на редакторка в електронно издание в наши дни, а другата ни връща към 50-те години на миналия век, когато в Ню Йорк пристига провинциално момиче, за да се обучи в прочута школа за секретарки. Обединява ги сграда, която някога е била известен хотел само за жени, а сега е преустроена в жилищна.
Стилът е малко по-сладникав от този, който бих преглътнала без забележки. Това измества вниманието от фокуса върху времето, епоха на лудешки купони, дрога и велики джаз изпълнители, но и време на строги правила и междуполово разделение, време, в което все още върхът на успеха за едно момиче е да си намери богат съпруг.
Хотелът, събрал различните категории дами, красавиците манекенки, тези от женските списания, готвещи се за кариера в бизнеса, и последната, от школата за секретарки, е известен сред нюйоркчани като "Барбизон". Сякаш настанените в него жени са кукли, които нямат собствен живот. Самата Силвия Плат, чийто едномесечен престой там е отразен в романа й "Стъкленият похлупак", допринася за тази му слава.
Всъщност обитателките му са живи същества с мечти, амбиции и воля да постигнат нещо повече. Някои от тези някогашни момичета, сега старици, продължават да живеят в скъпата и луксозна сграда от настоящето. Случайната среща на една от тях и нейното малко кученце с обърканата съвременна героиня заплита възела на историята, който тръгваме да разплитаме из страниците. Осъзнаваме, че всичко онова, което смятаме за даденост – свободата да изразяваме емоциите и мислите си, да следваме желанията си, да успяваме в избраното от нас поприще, е всъщност крехка и уязвима територия, която съществува твърде отскоро...
