Символично, но не случайно, прочетох тази книга точно в седмицата, в която светът отбелязва края на последната световна война. За нас, поколенията, родени и отгледани в мирно време, изкуството си остава единственият начин да разберем, почувстваме и съпреживеем случилото се преди почти век. Тази книга е един добър избор за целта.[[more]]Историята започва броени дни преди идването на Хитлер на власт. Политическата обстановка в Германия е несигурна, насилието по улиците ескалира, а нуждата от „твърда ръка“ изглежда като единствен правилен избор. В периферията на Берлин е открита в безсъзнание млада жена без видими наранявания, но с пълна амнезия. Нейният лекуващ психиатър в болницата „Шарите“ – д-р Мартин Кирш – разпознава в новата си пациентка красивата непозната жена, с която е разменил кратка целувка в тъмнината на един танцувален салон. Това прави случая много личен за него и стъпка по стъпка той започва да разплита нейната история.
Книгата е малко дълга и доста подробна, но единственото, което на мен ми се стори излишно, е точно романтичната линия – освен че придава сантименталност на история, която е доста сурова и реалистична, самата идея за връзка между психиатър и пациент противоречи на всички норми и правила на професията. Иначе книгата е пълна с достатъчно подробни и много интересни детайли. Като се започне с лечението на психично болните в Третия райх, зловещите експерименти с изкуствено вкарване в инсулинова кома, насилствената стерилизация и евтаназия, за да се стигне до теорията на относителността и квантовата теория, обяснени интересно и понятно.
Да, Айнщайн е главен герой в тази книга, макар и да участва в нея само в последните страници. Той обаче е по-скоро примамка за читателския интерес отколкото ключова фигура за събитията в романа. И той, както всички останали герои, е просто жертва на своето време.
Накрая трябва да отбележа, че в книгата има дразнещо много печатни грешки – нещо, което винаги прави лошо впечатление на грамотния читател.
