ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Момичето Айнщайн“, Филип Сингтън

„Момичето Айнщайн“, Филип Сингтън

Символично, но не случайно, прочетох тази книга точно в седмицата, в която светът отбелязва края на последната световна война. За нас, поколенията, родени и отгледани в мирно време, изкуството си остава единственият начин да разберем, почувстваме и съпреживеем случилото се преди почти век. Тази книга е един добър избор за целта.Историята започва броени дни преди идването на Хитлер на власт. Политическата обстановка в Германия е несигурна, насилието по улиците ескалира, а нуждата от „твърда ръка“ изглежда като единствен правилен избор. В периферията на Берлин е открита в безсъзнание млада жена без видими наранявания, но с пълна амнезия. Нейният лекуващ психиатър в болницата „Шарите“ – д-р Мартин Кирш – разпознава в новата си пациентка красивата непозната жена, с която е разменил кратка целувка в тъмнината на един танцувален салон. Това прави случая много личен за него и стъпка по стъпка той започва да разплита нейната история.

Книгата е малко дълга и доста подробна, но единственото, което на мен ми се стори излишно, е точно романтичната линия – освен че придава сантименталност на история, която е доста сурова и реалистична, самата идея за връзка между психиатър и пациент противоречи на всички норми и правила на професията. Иначе книгата е пълна с достатъчно подробни и много интересни детайли. Като се започне с лечението на психично болните в Третия райх, зловещите експерименти с изкуствено вкарване в инсулинова кома, насилствената стерилизация и евтаназия, за да се стигне до теорията на относителността и квантовата теория, обяснени интересно и понятно.

Да, Айнщайн е главен герой в тази книга, макар и да участва в нея само в последните страници. Той обаче е по-скоро примамка за читателския интерес отколкото ключова фигура за събитията в романа. И той, както всички останали герои, е просто жертва на своето време.

Накрая трябва да отбележа, че в книгата има дразнещо много печатни грешки – нещо, което винаги прави лошо впечатление на грамотния читател.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...