Неделен книжен клуб

„Монсеньор Кихот“ – идеалната книга

Идеалната книга трябва да бъде такава.

„Монсеньор Кихот“ – идеалната книга

Communitas Foundation

Идеалната книга трябва да бъде такава – умна, забавна, мъдра, смешна, интересна, малко тъжна, изненадваща, запомняща се. Идеалната книга може да бъде написана само от велик писател като Греъм Грийн – за него приживе критиката казва, че е единственият автор, който се харесва еднакво силно и на интелектуалците, и на обикновените читатели.

„Монсеньор Кихот“ е може би любимата ми книга на Грийн от тези, които съм чела досега. Поставят я в своеобразен диалог с друга негова книга с подобна тематика – „Силата и славата“, но докато последната е драматична и дори тягостна в своята безнадеждност, „Монсеньор Кихот“ е написана иронично и увлекателно, така че се чете буквално на един дъх. Самият автор поставя и двата романа сред „сериозните“ си книги. И двете разглеждат въпроса за вярата и за мястото на католицизма в съвременния свят – самият Грийн е католик от 22-годишен, но също така и марксист по убеждения. По един парадоксален начин тази комбинация от вярвания формира неговия мироглед.

Монсеньор Кихот е, както подсказва заглавието, далечен потомък на Дон Кихот. Разбира се, и той е роден в някакво селце в Ла Манча, в началото на книгата го заварваме на служба като енорийски свещеник в Ел Тобосо, а верният му стар малък автомобил се казва Росинант. В следствие на поредица от злощастни събития отец Кихот е принуден да тръгне на път с приятеля си Санчо, както е галеното име на най-добрия му приятел – кметът на Ел Тобосо, който е комунист. Приключенията им из Испания през 70-те години на миналия век са огледални на тези на Дон Кихот и оръженосеца му. Двамата приятели непрекъснато спорят, пийват си доста вино и се опитват да намерят най-добрия начин да запазят наглед противоположните си убеждения, без да развалят приятелството си. Дружеските им заяждания по въпросите за това колко си приличат или се различават католицизмът и комунизмът, са колкото смешни, толкова и поучителни. Книгата е забавна, но и много образователна, макар че изисква прилично хуманитарно образование, но това се отнася и до всички други романи на Греъм Грийн.

„Монсеньор Кихот“ е отличен избор за онези, които не познават Грийн като автор, или за по-младите читатели. Днес в литературата няма автори като този – с изречения като сентенции, които се помнят дълго след затварянето на последната страница.