ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Монсеньор Кихот“ – идеалната книга

„Монсеньор Кихот“ – идеалната книга

Communitas Foundation

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Идеалната книга трябва да бъде такава – умна, забавна, мъдра, смешна, интересна, малко тъжна, изненадваща, запомняща се. Идеалната книга може да бъде написана само от велик писател като Греъм Грийн – за него приживе критиката казва, че е единственият автор, който се харесва еднакво силно и на интелектуалците, и на обикновените читатели.

„Монсеньор Кихот“ е може би любимата ми книга на Грийн от тези, които съм чела досега. Поставят я в своеобразен диалог с друга негова книга с подобна тематика – „Силата и славата“, но докато последната е драматична и дори тягостна в своята безнадеждност, „Монсеньор Кихот“ е написана иронично и увлекателно, така че се чете буквално на един дъх. Самият автор поставя и двата романа сред „сериозните“ си книги. И двете разглеждат въпроса за вярата и за мястото на католицизма в съвременния свят – самият Грийн е католик от 22-годишен, но също така и марксист по убеждения. По един парадоксален начин тази комбинация от вярвания формира неговия мироглед.

Монсеньор Кихот е, както подсказва заглавието, далечен потомък на Дон Кихот. Разбира се, и той е роден в някакво селце в Ла Манча, в началото на книгата го заварваме на служба като енорийски свещеник в Ел Тобосо, а верният му стар малък автомобил се казва Росинант. В следствие на поредица от злощастни събития отец Кихот е принуден да тръгне на път с приятеля си Санчо, както е галеното име на най-добрия му приятел – кметът на Ел Тобосо, който е комунист. Приключенията им из Испания през 70-те години на миналия век са огледални на тези на Дон Кихот и оръженосеца му. Двамата приятели непрекъснато спорят, пийват си доста вино и се опитват да намерят най-добрия начин да запазят наглед противоположните си убеждения, без да развалят приятелството си. Дружеските им заяждания по въпросите за това колко си приличат или се различават католицизмът и комунизмът, са колкото смешни, толкова и поучителни. Книгата е забавна, но и много образователна, макар че изисква прилично хуманитарно образование, но това се отнася и до всички други романи на Греъм Грийн.

„Монсеньор Кихот“ е отличен избор за онези, които не познават Грийн като автор, или за по-младите читатели. Днес в литературата няма автори като този – с изречения като сентенции, които се помнят дълго след затварянето на последната страница.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...