ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Морето в българската поезия

Морето в българската поезия

Снимка: Shutterstock

АЗ И МОРЕТО

Петя Дубарова


Колективната травма, от която страдаме всички
ОТ ГРАДА
3 окт 2022 | Общество

Колективната травма, от която страдаме всички

Да си го кажем честно: след избори винаги се чувстваме като премазани. И тъй като последните 5 години изборните...

Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.

Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.

Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.

Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.

 

Прочетете още…

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...