ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Морето в българската поезия

Морето в българската поезия

Снимка: Shutterstock

МОРЕ

Дамян Дамянов

Много дни аз пътувах към теб.
Много нощи насън те измислях.
Твоят образ - ту тих, ту свиреп -
ме връхлиташе с гларусен писък.
И невиждал наяве море,
те обличах в лирични представи.
Ала все не успявах добре
от мечтите море да направя!
Все ти давах фалшиви черти:
Урагани, акули зъбати,
синя бездна, която трещи,
или сал с еднооки пирати...
Днес за пръв път заставам пред теб.
И дошъл от света фантазиран,
виждам колко е бил той нелеп!
В миг те губя и пак те намирам!

Ти ме срещаш спокойно, без залп.
Не, в теб нищо особено няма!
Ти приличаш на моя сълза -
на сълза, ала много голяма!

И още…

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...