"Морякът от Гибралтар", Маргьорит Дюрас

Досегашните ми срещи с Маргьорит Дюрас винаги са оставяли у мен едно смесено усещане на любопитство и раздразнение. Особената й чувственост и светоусещане като че ли не са ми по мярка. Затова ранната й творба "Морякът от Гибралтар" бе една приятна изненада с иронията към популярните американски истории и модния по това време Хемингуей. [[more]] История, в която измъкването от рутината на убийственото щастие на чиновническите задължения, нашарени с краткотрайните багри от ваканции, се завърта в тресавището на безконечното преследване на опасното замайващо присъствие на любовта. Красив е женският по френски елегантен отговор на мъжкото ловуване, но не на голямата риба, а на единствения мъж, изплъзващ се и неуловим, но държащ ключа към сърцето. Като насмешка, показваща безсмислието на всяка фикс идея, в чието преследване изпускаме истински ценните неща, защото дори приключението може да загуби очарованието си, когато обрасне с повторения и навици.