Историите, които Иво Андрич разказва са толкова балкански, че всеки от нас ги носи в кръвта си, разпознава ги като далечно ехо от вековете и като онова, което ни свързва на този малък полуостров – шевиците и гайтаните по носиите, мусаката, сиренето или песента от филма на Адела Пеева. Точно такава е и книгата „Мостът на Дрина“. Почти четири века история са проследени под мълчаливия поглед на моста във Вишеград – там, където столетия наред мирно съжителстват сърби, босненци, турци и евреи. Цялата книга е като приказка, една през друга се преплитат страшни и смешни, абсурдни и забавни истории и предания, къде реални, къде съвсем фантастични.
Това е книга за нас, каквито сме били и каквито сме – добри съседи, толерантни, услужливи, сантиментални, склонни да говорим дълго и подробно, верни на семейството, понасящи спокойно присъщия на битието ни хаос, липса на ред и немарливост, с дълга история зад гърба си, горди и търпеливи, нерешителни и слаби пред необяснимата и могъща сила на политическата история.
Понякога трябва да препрочитаме тези книги, за да си припомним, че миналото е онзи мост, по който вървим към бъдещето и всеки път, когато се опитваме да го разрушим или забравим, отдолу не остава нищо. Само бездна…
