ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мостът на Дрина

Мостът на Дрина
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ
Историите, които Иво Андрич разказва са толкова балкански, че всеки от нас ги носи в кръвта си, разпознава ги като далечно ехо от вековете и като онова, което ни свързва на този малък полуостров – шевиците и гайтаните по носиите, мусаката, сиренето или песента от филма на Адела Пеева. Точно такава е и книгата „Мостът на Дрина“. Почти четири века история са проследени под мълчаливия поглед на моста във Вишеград – там, където столетия наред мирно съжителстват сърби, босненци, турци и евреи. Цялата книга е като приказка, една през друга се преплитат страшни и смешни, абсурдни и забавни истории и предания, къде реални, къде съвсем фантастични.
 
Това е книга за нас, каквито сме били и каквито сме – добри съседи, толерантни, услужливи, сантиментални, склонни да говорим дълго и подробно, верни на семейството, понасящи спокойно присъщия на битието ни хаос, липса на ред и немарливост, с дълга история зад гърба си, горди и търпеливи, нерешителни и слаби пред необяснимата и могъща сила на политическата история. 
 
Понякога трябва да препрочитаме тези книги, за да си припомним, че миналото е онзи мост, по който вървим към бъдещето и всеки път, когато се опитваме да го разрушим или забравим, отдолу не остава нищо. Само бездна…
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...