ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Мосю Жан в преследване на щастието" – идеалната книга за празниците

"Мосю Жан в преследване на щастието" – идеалната книга за празниците

Това не е коледна книга, не е за края на годината и за равносметките, които обичаме да правим на период от дванайсет месеца, не е дори за обещанията за по-добро ново начало… Но "Мосю Жан в преследване на щастието" от Томас Монтасер е идеалната книга за празниците. Когато бях малка, обожавах през коледната ваканция да чета приказки – сякаш снегът, който валеше навън, и дебелите одеяла, с които се завивах, правеха историите още по-вълнуващи. И до днес именно по празниците предпочитам не криминални романи, не драматични книги, а приказни четива, дори и да са нереални и по детски наивни.

Категорично "Мосю Жан в преследване на щастието" се оказа моята коледна книга тази година. В нея добрата фея е заменена от изискан пенсионер с безупречни маниери и страст към операта. И дори и да няма вълшебна пръчица, той има своя безкраен оптимизъм, преувеличена доброта и най-важното качество – умението да забелязва най-съкровените желания на хората около себе си.

Понякога се иска толкова малко, за да се откъснеш от собствените си проблеми и тревоги и да обърнеш внимание на другите – безценен подарък, който е в състояние да променя съдби. "Мосю Жан в преследване на щастието" е история почти като за деца, но пълни сърцето с топлина, кара ни поне за миг да си въобразим, че всички чудеса са възможни. А нима има по-подходящ момент от празничните дни, за да повярваме в това?

Бела много трудно определя себе си чрез прилагателни, хобита или факти, които би трябвало да разкриват същността й. Достатъчно променлива е, че да изненада дори себе си и в същото време достатъчно постоянна, че да не се отказва от нещата, които истински обича. А истински обича да чете, да посещава непознати места, да се запознава с нови хора, да пие чай, да се събужда в слънчеви стаи, да гледа хор...