ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Моята скъпа приятелка Амели

Моята скъпа приятелка Амели

Издателство Colibri

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Амели Нотомб е нещо като моя стара и скъпа приятелка. Повече от десет години аз купувам книгите й, които от година на година стават все по-тънки и все по-скъпи, и ги чета с неизменно удоволствие. Вече дори не се опитвам да запомня сюжета за дълго време, по-важното е, че като разгърна първата страница и винаги прочитам всичко на един дъх, интересно ми е и приятно.

Последната й преведена у нас книга – както обикновено от Светла Лекарска – се казва „Попитай сърцето“, което е стих от Алфред дьо Мюсе. Всички героини в тази книга са жени, което е типично за Амели – в нейния свят жените са далеч по-интересни от мъжете.

Мари е на 19 години и е красива. Тя напълно осъзнава привлекателността си и е твърдо решена да се възползва от нея максимално. Удоволствието да предизвиква завист у другите жени е най-силното чувство, на което е способна, а липсата на конкуренция в малкия град й спестява чувството на завист към някого, който може да застраши първенството й по красота и чар. Докато не се появява дъщеря й Диана – още по-красива от майка си. Това, което следва, прилича на някаква странна приказка за Снежанка и мащехата, само че мащехата е всъщност родната майка.

В книгата има още доста героини, но въпросът за връзката майка-дъщеря е в центъра на всички взаимоотношения, дори за онези жени, които не са биологично свързани по този начин. Майчинството обикновено изглежда най-естественото и правилно нещо на света, но често не е така и децата носят травмите от майчината обич през целия си живот.

Повърхностна, забавна и абсурдна, една типична книга на Амели Нотомб. Ако и на вас ви е домъчняло за старата ни приятелка – тук е, все същата.

Ето и една много близка на сърцето ни книга

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...