Амели Нотомб е нещо като моя стара и скъпа приятелка. Повече от десет години аз купувам книгите й, които от година на година стават все по-тънки и все по-скъпи, и ги чета с неизменно удоволствие. Вече дори не се опитвам да запомня сюжета за дълго време, по-важното е, че като разгърна първата страница и винаги прочитам всичко на един дъх, интересно ми е и приятно.

Последната й преведена у нас книга – както обикновено от Светла Лекарска – се казва „Попитай сърцето“, което е стих от Алфред дьо Мюсе. Всички героини в тази книга са жени, което е типично за Амели – в нейния свят жените са далеч по-интересни от мъжете.

Мари е на 19 години и е красива. Тя напълно осъзнава привлекателността си и е твърдо решена да се възползва от нея максимално. Удоволствието да предизвиква завист у другите жени е най-силното чувство, на което е способна, а липсата на конкуренция в малкия град й спестява чувството на завист към някого, който може да застраши първенството й по красота и чар. Докато не се появява дъщеря й Диана – още по-красива от майка си. Това, което следва, прилича на някаква странна приказка за Снежанка и мащехата, само че мащехата е всъщност родната майка.

В книгата има още доста героини, но въпросът за връзката майка-дъщеря е в центъра на всички взаимоотношения, дори за онези жени, които не са биологично свързани по този начин. Майчинството обикновено изглежда най-естественото и правилно нещо на света, но често не е така и децата носят травмите от майчината обич през целия си живот.

Повърхностна, забавна и абсурдна, една типична книга на Амели Нотомб. Ако и на вас ви е домъчняло за старата ни приятелка – тук е, все същата.

Ето и една много близка на сърцето ни книга