„Мрак“ е от тези книги, които не ти позволяват да се съхраниш, оставайки на повърхността. Всяка страница те придърпва в бездната на човешката душа и нечистите сили, които понякога я владеят. Не съм сигурна, че този тип книги ми понасят добре, но пък интригата е толкова силна, че нещата се уравновесяват. В случая на Джилиан Флин, към интригата се добавя и силна доза психологизъм, който, както знаем от „Не казвай сбогом“, е от нейните силни страни.В „Мрак“ обаче разказът е далеч по-ужасяващ – става дума за убийството на майка и две от децата й, както и опитът на оцелялата от касапницата най-малка дъщеря, Либи Дей, да открие истината двадесет и четири години по-късно. С надежда да оневини и големия си брат, обвинен в зверското престъпление. Двете действия вървят паралелно – разследването на убийството в наши дни и последните мигове преди мракът да падне над семейство Дей в миналото. Разкриването на истината става постепенно и донякъде случайно, но навръзва цяла върволица от лица и събития, доста мрачни и злокобни. Развръзката е неочаквана, а облекчението от идването на края – направо физически реално.

Тази година очакваме да видим екранизацията на романа с Шарлийз Терон в ролята на порасналата Либи. Трябва да призная, че „Мрак“ дава страхотна основа за филмов трилър, аз лично ще го очаквам с нетърпение.