ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Мрак", Джилиан Флин

"Мрак", Джилиан Флин

„Мрак“ е от тези книги, които не ти позволяват да се съхраниш, оставайки на повърхността. Всяка страница те придърпва в бездната на човешката душа и нечистите сили, които понякога я владеят. Не съм сигурна, че този тип книги ми понасят добре, но пък интригата е толкова силна, че нещата се уравновесяват. В случая на Джилиан Флин, към интригата се добавя и силна доза психологизъм, който, както знаем от „Не казвай сбогом“, е от нейните силни страни.В „Мрак“ обаче разказът е далеч по-ужасяващ – става дума за убийството на майка и две от децата й, както и опитът на оцелялата от касапницата най-малка дъщеря, Либи Дей, да открие истината двадесет и четири години по-късно. С надежда да оневини и големия си брат, обвинен в зверското престъпление. Двете действия вървят паралелно – разследването на убийството в наши дни и последните мигове преди мракът да падне над семейство Дей в миналото. Разкриването на истината става постепенно и донякъде случайно, но навръзва цяла върволица от лица и събития, доста мрачни и злокобни. Развръзката е неочаквана, а облекчението от идването на края – направо физически реално.

Тази година очакваме да видим екранизацията на романа с Шарлийз Терон в ролята на порасналата Либи. Трябва да призная, че „Мрак“ дава страхотна основа за филмов трилър, аз лично ще го очаквам с нетърпение.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...