Неделен книжен клуб

"Muchachas (Момичетата), част 1", Катрин Панкол

Някой може би ще квалифицира "Момичетата, част 1" на Катрин Панкол като женска книга, но макар и разказано и видяно през очите на чувствителна дама, това е четиво за всички нас, момичета и момчета, които не възприемаме насилието в отношенията за нещо интимно и незасягащо ни.

"Muchachas (Момичетата), част 1", Катрин Панкол

Някой може би ще квалифицира "Момичетата, част 1" на Катрин Панкол като женска книга, но макар и разказано и видяно през очите на чувствителна дама, това е четиво за всички нас, момичета и момчета, които не възприемаме насилието в отношенията за нещо интимно и незасягащо ни. Това е за всички, които осъждаме не само насилниците, а и позволяващите то да се случва – жертвите и обществото, близките, приятелите, колегите, институциите... Всички, които поради някакви причини затварят очи и приемат нелепите извинения за синината, за счупената ръка...

Катрин Панкол е провокирана от случка, разиграла се пред очите й на публично място – мъж удря красивата си бременна жена пред невръстните им деца, при което заплашва и авторката, че ако се намеси, ще пребие съпругата си. Писателката прави проучвания, среща се с жертви на домашно насилие, откъснали се от мъчителите си и имащи смелостта да разкажат, ражда се и роман в три части, първата от които е вече на българския пазар.

Заедно с избледняващата от живота, малтретирана Леони и нейната смела дъщеря Стела, която отказва да се примири и се бори за своето и правото на майка си на щастие, в романа ще намерим и героите, добре познати ни от предишната трилогия на Панкол, започваща с "Жълтите очи на крокодилите". Ще се разходим с Жозефин – все така неуверена и свиваща се пред погледите на обслужващия персонал в луксозните хотели, и с любимия й Филип под меката златисто-червеникава светлина на февруарска Сиена, ще съпреживеем този момент на щастието, което майката си позволява и ще се ядосваме заради жертвата, страховете...[[more]]Ще се надяваме на пробив в света на висшата мода за Ортанс...

Ще... това, което най-вече ще ни прави впечатление, е, че въпреки ХХІ век и промяната в положението на дамите, все още живеем в свят, където мъжете в по-голямата си част мислят, че са солта на земята. И което е още по-тъжно, че ние им го позволяваме, не вярваме в себе си, тревожим се за този до нас, сякаш не го заслужаваме, вместо като принцеси и кралици да го оставим той да се съмнява дали ни заслужава.