Случи се така, че този уикенд прочетох последователно две книги за любовта. Изборът ми не беше случаен, имах нужда да се откъсна напълно от ежедневието и да съпреживея нещо вълнуващо и красиво, а за мен това е свързано или с хубава музика или с хубава книга. Имах късмета и удоволстивето да намеря и двете в „Тромпет“ на Джаки Кей. Това е историята на гениалния тромпетист Джос Муди, разказана като поредица от мотиви, отделни истории на различни хора, станали част от живота му приживе или след смъртта му. Не разбирам от джаз достатъчно, за да се осмеля да кажа, че тази книга е като джаз мелодия, макар че явно това е водещият мотив в рецензиите за книгата, удостоена с наградата Гардиън в родината си. За мен слушането на музика е дълбоко лично преживяване и е напълно възможно двама души да чуят напълно различни неща в една мелодия, водени от моментното си настроение, личния си вкус и отношението си към изпълнителя. В този смисъл „Тромпет“ е книга, в която има мелодия за всеки меломан… От драматичните и трогателни мотиви в историята на вдовицата, загубила изгочника на всичко хубаво и светло в живота си, през лъкатушещите бързо променливи мисли на сина й, изправен пред най-голямото решение в живота си, спокойните и меланхолични дни на старата майка на Джос, до леко насмешливите и забавни размишления на погребалния агент или агента по гражданското състояние. Всяка нова глава изненадва с нов герой и нова гледна точка. Цялата история започва с една голяма тайна, която става ясна още в края на първа глава и до края на книгата всеки следващ герой и неговият мотив ще ни покажат различно ниво на търпимост и различна представа за морал и за любов. В крайна сметка цялата книга е като музика, която разказва за този странен човек, Джос Муди, който по своя необичаен и скандален начин все пак е постигнал онова, което осмисля човешкия живот – създал е музика, отгледал е дете и е обичал силно хората, с които е живял. Рядко се случва книга да остави у читателя такова чувство за пълнота и смисъл, препоръчвам ви я!
