ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"На ръба на света", Томас Пинчън

"На ръба на света", Томас Пинчън

Издателство "Колибри"

Тази книга е поредното доказателство, че няма как от мен да се получи префинен интелектуалец и изтънчен сноб. Постмодернизмът ми е направо противопоказен.

"На ръба на света" направо ме измъчи с множеството си термини от света на високите технологии и виртуалната реалност. Като клет елемент, роден в средата на миналия век, за когото правият и променлив ток имат почти свръхестествен произход, натежалите непонятни думи-изречения, препълващи страниците, за които се налагаше да търся разяснение, така ме изтощаваха, че рядко се случваше да преодолея повече от страница-две. Добре, че на моменти съм склонна да проявявам едно качество, за което близките ми твърдят, че вървяло със зодията. Прочетох я.

Успях да осъзная накъде върви разклоняващият се в разни посоки сюжет. Тук са задължителните конспиративни теории, съжденията относно засилващата се размитост между реалния и виртуалния ни живот, контролът, манипулацията... Финалът, малко изненадващ според мен за стила и историята, разказана от Пинчън, бе сантиментален - осъзнаването на мимолетността и крехкостта на всеки един наш ден и приемането да го изживеем с благодарност за това, че близките ни са били до нас живи и здрави. Нещо, което вероятно се знае от всеки разказвач, още преди появата на каквато и да било писменост, та до наши дни.

С други думи, за всички, които обичат мрачноватите конспиративни сюжети, мечтаят да са извън системата и смятат виртуалния свят за опасен, но неустоим, романът е перфектен! Само дето аз не съм от тях. 

 

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...