Началото е един разказ от 3 страници и половина. В него млада редакторка вижда потенциал и той се превръща в бестселър, класика в произведенията, посветени на образованието. Днес авторката му, 102-годишната Бел Кауфман, казва за него :"Написах този роман преди повече от половин век. И все пак текстът изглежда още по-актуален, а проблемите – търсещи още по-спешно решение."
Историята на младата Силвия Бенет, учител в училище в непрестижен район, където децата рано отпадат и престват да посещават занятия, нейната любов, постоянство, изобретателност и желание да промени съдбите на питомците си, обикаля света. Екранизирана е, поставят се пиеси. Въпроси, доскоро отминавани, се дискутират вече открито.
Родената в Берлин, живяла в Одеса и дошла на 12 години в САЩ Белла в романа си колаж от учителски и ученически записки, както и най-различни документи от живота на едно училище, с много хумор и обич разказва за ежедневните битки на учителя по призвание за "душите" на неговите питомци.
Героинята й Силвия Бенет не е равнодушна, тя не отминава с примирение "поверителни медицински доклади – Роузън Линада от вашия клас няма да посщава училище, докато нейният случай се изяснява в отдела по здравеопазването. Васермановата реакция – положителна. Да се води в дневника като "временно прекъснала".
Лейзър Евелин от вашия клас, починала преди два дни от инфекция, вследствие на самопричинен аборт, установен от медицинската експертиза. Да се зачеркне завинаги от дневника.
"Никой не дава гласност на тези проблеми до издаването през 1965 година на "Нагоре по стълбата, която води нагоре" – с излизането си остава 64 седмици начело в класацията на "Ню Йорк Таймс".[[more]]През 1969 г. дори издателство "Народна младеж" я пуска на родния пазар, като пример за разпадащото се капиталистическо общество и дискриминационната му образователна система. Книгата се разграбва и става любима на лишения от многообразние български читател. Идеята, че това е там, а не в уреденото и подредено социалистическо битие обаче не отговаря на истината. Различни проучвания на института по психология, както и доклади към Министерството на Образованието показват, че проблемите за причините и ранното отпадане на ученици от образователната ни система съществуват, макар да не им се дава гласност. Когато аз прочетох за първи път „Стълбата“, в края на 9 клас, 3 мои съученички не се връщат в 10 клас заради ранните си бракове поради бременост, 2 от момчетат отпадат заради дисциплинарни наказания и слаб успех.
Днес проблемите у нас и по света са признати. Дали през 1964 г. или сега, доброто образование означава добри учители. Както гласи една реклама на "Епъл": "Ние очакваме от учителите да се справят с бременост при непълнолени, употребата на наркотици и с онова, с което семейството не се е справило. Освен това очакваме от тях да дадат на децата ни необходимото образование".
Това няма как да стане, ако тази професия не върне уважението и авторитета си. Иначе ще продължават да се множат съчинения като това:
"Уважаема мис Бенет,
Като и да си събирам бележките, моят бал си оства 61%! Е, добре де! Сега се надявам,че още една допълнителна изпитна работа ще ме покачи на 65! Нямам повече книги за четене, но ще се пострая повече, ако мина!
Одисео
Одисео напуснал Троя, след като убил 2 милиона души и със своите хора тръгнал за дома. Ала тези великани на един остров, дето спрели, направили хората на Одисео на парчета! След това те отишли при Циклопа, който ги изял постепенно, но Одисео му бутнал нещо в окото и го ослепил, в резултат на което Циклоп не могъл да вижда. След това отишли при Цирцея, която превърнала мъжете в свини, ала Одисео отново ги превърнал на хора! Най-накрая отишли на острова на слънцето и изяли всичкия добитък на слънцето! Но Зевс убил всички мъже с изключение на Одисео, тъй като той бил героя. И сега всички хора са мъртви! Одисео слиза в Огигия и остава там 7 години. Накрая се завръща у дома.
Даже и да не мина, надявам се, че вие ще се върнете! Защото вие знаете, че не може да живеете без нас, ха-ха!
Лу Мартин“
