Австрийският писател Томас Бернхард е носител на почти всички награди за немскоезична литература и за повечето от тях разказва в книгата си „Моите награди“. Книгата е публикувана след смъртта на автора и още от първата страница става обяснимо защо. Тази малка и приятно написана книжка развенчава напълно и двете страни на процеса по връчването на награди – както номинациите и церемониите като официална част от този процес, така и приемането от автора и неговото „вълнение“ по този повод. С нескрита ирония авторът разказва за всевъзможните награди на съюзи на индустриалците, промишлени и стопански камари и други частни институции, които некомпетентно и напълно случайно номинират и награждават автори, чиито произведения не са чели и често в речите на официалните лица на Бернхард се приписват чужди произведения, сюжети, биографии и дори един път го обявяват за жена! Съвсем същото се случва дори и при връчването на Австрийската държавна награда за литература, където министърът на културата прочита дълго резюме на нечие чуждо творчество. Толкова за „честта“ да стане носител на поредното отличие, връчено помпозно в някоя огромна средновековна зала. На свой ред авторът се отнася със съответното пренебрежение към тези отличия, купувайки си костюм минути преди поредната церемония и явяващ се с плик със старите си дрехи в ръка или даващ пълната сума от една награда за спортен автомобил, който дори не може да кара. В края на книгата поне аз преосмислих в някаква степен представите си за литературните награди като обективен критерий за стойността на едно произведение. Следващият път, когато видя на някоя обложка надпис „Носител на наградата…“, все пак ще прочета малко и ще се опитам да преценя сама за себе си дали това е моята книга.